Обикновено детето, навършило три години, е достатъчно общително, може да се оправя само, речникът му е доста богат м следователно може да се счита, че е готово за детската градина.
Детската градина има някои особености, които я свързват със семейството, но тя е и училище.
Майчинското в нея е: учителката е и малко като майка, защото се занимава с децата, които са й поверени, с обич и загриженост. Подобно на майка тя се стреми да открие възможностите на всяко дете, държи сметка за особеностите му. Освен това детската градина обикновено е сграда, специално построена за целта, с възможности за игра, със стаи, в които мебелировката е съобразена с детския ръст (етажерки, закачалки, шкафчета ...), различни игри. Всичко в нея има за цел да създава весела и приятна атмосфера. Коритото с пясък или с вода, животните и растенията, за които децата трябва да се грижат, куклите и другите играчки, всичко това напомня за живота у дома.
Кои са елементите на училище? Най-напред обстановката — има класни стаи и двор за игри. Има директорка на детската градина и учителки. Има също така правила, програма за протичане на заниманията и дисциплина, за да има ред и спокойствие. А и децата са малки ученици: те имат малки масички и моливи и ще се научат да си служат с ръцете, с очите, с ушите си, с гласа си. като изпълняват различни упражнения.
Но, приближавайки се с някои свои страни до семейството, детската градина не го замества. Задачата на учителката е да насърчава развитието на интелигентността, на въображението, на общителността. Нейното влияние върху детето е голямо, но тя нито може, нито иска да замести родителите.
Предимства: Детската градина преди всичко дава възможност на детето да общува с другарчета на неговата възраст, но освен това едно малко момиченце което има само сестри, получава възможност да играе и с момченца, а малкото момченце, което расте само сред братя, да играе с момиченца. За единственото дете, което живее сред възрастни, детската градина е истински детски свят. Тя дава възможност за игри, които не са възможни в къщи — груповите игри.
В детската градина децата се научават да говорят. Повече деца, отколкото се мисли обикновено, идват в градината с беден език, защото у дома им не ги насърчават да говорят (както казва една учителка, много бързо се разпознава- децата, на които е казвано „мълчи“, и другите, на които са казвали „разказвай").
Тези деца скоро биха настигнали другите, ако им се даде възможност и се създаде у тях интерес към говора. Тъкмо това е задача на детската градина, защото умението да говори е необходимо на детето, за да се научи да чете по- къс но. Това изглежда явно, но често се срещат родители и дори учители, които с големи усилия учат децата да пишат, преди да знаят добре да говорят.
Детското заведение предлага нови дейности, които детето опитва, преди да се спре на някоя от тях, която най-много му харесва: работа с глина, куклен театър, рисуване, залепване, тъкане и изрязване под ръководството на учителка, която показва и насърчава. В къщи мама няма винаги време, а и за детето е по-лесно да се занимава, когато другарчетата до него правят същото нещо. Детската градина „събужда“ малките ученици, тя ги подготвя за живот в обществото. Децата стават независими. Учителката не се посвещава като майката само на едно дете. Тя принадлежи на всички. Трябва да се научиш да се обличаш сам, да подреждаш нещата си, да чакаш реда си. Научило това, детето често става по-невзискателно към семейството си.
Недостатъци: „Училището“ уморява, трябва да се става по-рано. Съществува
и опасност от зараза (хреми, детски болести). Много е шумно. Съставът на групите - многочислен. Дори и сега, когато се опитват да го намалят, броят на децата, включително и в групата на най-малките, си остава голям. Поради това и най-преданата, и най-добре подготвената учителка не може да изпълнява, както би искала, своите задължения, не може да общува достатъчно с всяко дете, нещо, от което те действително имат нужда, защото са още толкова малки. И тогава мълчаливите, скромните и бавните деца са най-ощетените. Приетата днес горна граница за групите -25 деца, е твърде висока, като се знае, че допустимото е не повече от половината на тази цифра.
Освен това детската градина е много далече от мама. Детето, което иска да ходи на училище, още не знае какво значи да се отдели от дома. То може още да не е узряло за това отделяне, или да бъде смутено от него.
Противопоказания:
- Физически: детето не е много здраво. Училището изисква усилие, което уморява дори здравото дете. Да се наложи тази умора на дете,което няма много съпротивителни сили, означава да се изложи здравето му на нови опасности.
- Емоционални: току-що се е родило малко братче или сестриче. Почакайте малко, преди да настаните тригодишното в детска градина, ако ревността му към новороденото изглежда много голяма.
- Ако детето неотдавна е било откъснато от майка си и семейството поради някаква причина (болест, семейни затруднения и др.), то има нужда да навакса емоционалния недостиг, да възстанови своето равновесие, за да може да привикне към детската градина.
Вече знаете предимствата и недостатъците на детската градина. Ваше право е да решите как ще постъпите.
Нашето мнение, ако имате само едно дете, ако ви се струва, че то се отегчава в къщи, ако няма приятелчета в съседство или в градината, настанете го в детска градина, щом навърши три години. Там то ще намери това, което му липсва в къщи.
Ако обаче има по-малки от него братчета или сестрички, ако имате време да се занимавате с него и ако можете да му доставяте удоволствията, които го интересуват, подръжте го в къщи още 6 месеца. По-добре е да го приемат 6 месеца по-късно, отколкото е трябвало вместо 6 месеца по-рано.
За щастие устройството на детските градини е доста гъвкаво — има целодневни и полудневни градини. Често за детето, което тръгва за пръв път на детска градина, полудневната е за предпочитане.
Трябва да сте наясно, че дори и детето ви да е уравновесено, весело, без проблеми, първото отделяне от дома е изпитание за него, и то е първото, с което ще трябва да се справи само. Детската градина е нов свят, нова обстановка, други лица. При това всеки ден ще бъде далеч от дома по 6 и значително повече часа, ако е в целодневна градина. То трябва да се пригоди към ритъма и изискванията на този нов свят. В зависимост от характера на детето приспособяването е по-бързо или по-бавно, но във всички случаи то трябва да бъде подготвено и наглеждано.
Преди всичко весело и като го представим за постижение „Сега ти си голям и ще тръгнеш на училище, ще имаш приятели като брат ти (или сестра ти), учителката ще ти даде блокче, на което ще рисуваш и ще ни показваш рисунките.“ И в никакъв случай не бива да го заплашваме: „Надявам се, че поне учителката ще те накара да бъдеш послушен ...“ Подгответе постъпването в детската градина и материално. Всяко признание има и външни белези! Купете заедно най-важните неща от списъка, който ще получите от детската градина. А това макар и малко ще го подготви психически за първия ден ...
А ако плаче? Вие лично ще заведете детето, когато постъпва в детската градина. Ако в момента на вашето тръгване то заплаче, реагирането му е класическо, бих казала почти нормално. Но вие смело си тръгнете! Ако останете, детето ще се натъжи още повече, вие също. Ако си тръгнете, то ще се разсее от новите неща, които ще види. Дойде ли краят на заниманията, идете лично да го приберете. В началото това е действително необходимо.
Ако и след 15 дни то продължава да плаче, посъветвайте се с директорката на градината как да постъпите. Може би детето още не е дорасло за училище. Директорката ще ви каже дали ще бъде възможно да го приеме по-късно. А може би самата вие не сте „узряла“ за раздялата и чрез вашата нервност затруднявате привикването на детето към новата обстановка.
Изглежда, че детето вече е свикнало. Чудесно. Но понякога трудностите се появяват три седмици, или един месец след приемането. Една сутрин без видима причина детето се облива в сълзи, преди да тръгне за градината. Понякога нощем то сънува лоши сънища и вика, или пък, след като е прекарало един или два дни в къщи, защото е било хремаво, на третия ден отказва да стане. Какво става? Първите петнадесет дни или през първия месец детето е било привлечено от новото, от радостта да бъде с другите деца, било е гордо, че ходи на училище като големите. След това, много бързо оставено само на себе си или на други, то прави равносметка на всичко, което е загубило заради детската градина: присъствието на майка си, разходките с нея, удобните навици, игрите в градината и т. н. И драмата избухва, когато най-малко сте я очаквали.
Едва след два или три месеца детето напълно свиква с детската градина. През това време трябва да се вземат някои мерки, та то да не почувствува някакво рязко скъсване с живота си преди тръгването на училище. Добре е вие да водите и да взимате детето от градината колкото се може по-често. Ако е в целодневна градина, приготвяйте му грижливо вечерята, а в почивните дни с негова помощ изготвяйте менюто му. Покажете му, че действително се интересувате от това, което прави в училище. Слушайте го, когато ви разказва, пазете рисунките и изрезките, които донася. Любопитството и ентусиазмът се пораждат и развиват, както говорът и ходенето -в атмосфера на обич и благодарение на насърченията. Ако детето ви поиска да занесе цветя на своята учителка, не му отказвайте. Ако пожелае да покани някое малко другарче от градината, радвайте се. Това показва, че за детето ви вече не съществуват два различни живота .- един у дома, друг в детската градина, и че занапред единият ще продължава другия.
Поддържайте тесни връзки с детската градина. Редовно се срещайте с учителката. Тя сигурно ще ви каже някои неща за вашето дете, които не знаете и които ще ви бъдат полезни. Често децата разказват в училище нещата, които ги занимават, а това ще ви позволи по-добре да решавате някои проблеми в къщи.
Пак ще се върна на деня, в който детето ви тръгва за детската градина, но този път заради вас. Вратата на училището се е затворила зад детето ви. Сама на тротоара, вие имате чувството, че са ви ограбили. Ръката ви, която преди малко детето е стискало по-силно от обикновено поради мисълта, че трябва да се раздели с вас, сега е празна и това ви натъжава.
Не мислете, че сте загубили детето си. След няколко часа раздяла то с още по-голяма радост ще се върне при вас. Не смятайте, че детето ще бъде тъжно в училище. Ако е щастливо в къщи, то ще бъде щастливо и в детската градина.
Някои трудности на детската градина
- Детето, което не разказва нищо, когато се върне от училище: Това не значи автоматически, че то е нещастно. Може би то счита, че това си е негова работа. Или пък по природа не е експанзивно. Или по този начин иска да ви покаже, че е пораснало. Поговорете с учителката му и ако всичко върви добре, уважавайте неговата въздържаност.
- Детето, което не се интересува и не участва в нищо: То е в групата на малките. Не е ли много малко? То е по-голямо: може би сте го научили на много внимание. Оставено само на себе си, тревожно и боязливо, то не смее нищо да предприеме само или с другите.
- С крехко здраве, то може би трудно понася шума на групата и предпочита да стои настрана. Или пък може би по този начин се опитва да привлече вниманието на учителката върху себе си.Без да драматизирате случая, трябва да се опитате да го изведете от това състояние, след като нашироко разговаряте с учителката му.
