От три години до пубертета в живота на детето няма такива значителни събития, като първата усмивка, първата дума или първата стъпка, нито толкова важни факти, като пробуждането на интелигентността или откриването на самия себе си . Големите успехи, са завоювани, поставена е основата на всичко. Сега остава само да се усъвършенствува постигнатото (какъвто е случаят с равновесието), или да се доразвива (интелигентността например). За това ще са необходими месеци или години в зависимост от детето. То ще става по-голямо, по-силно, по-сръчно, по-ловко. Интелигентността му ще се развива, познанията му ще се разширяват.Физическото и интелектуалното развитие ще бъде повече или по-малко бързо, и разбира се постепенно. В емоционалния живот ще има висини и падове, периоди на голямо спокойствие, други - на нервност, защото детето ще трябва да се научи да живее като другите, да стане част от общността, която го заобикаля, да престане да се счита за център на света или на своето семейство.
Между третата и петата година, който се славят като очарователни, има един труден преход. Емоционалният живот на детето е смутен от едно ново откритие, което го прави тъжно, и нападателно. Тази временна криза може да бъде противопоказание за постъпване на детето в детска градина. Какво я предизвиква? Сякаш сме на театър и гледаме пиеса в четири действия с три действуващи лица:
- Първо действие: детето е щастливо, майка му е всичко за него, то е всичко за нея-поне така изглежда, защото цялото и време е посветено на него: да го храни, да го мие, да го извежда. Двамата не се разделят. Истинско безоблачно щастие.
- Второ действие: детето открива още един човек, когото заобичва и комуто се възхищава - своя баща. То чудесно се разбира с него. Отношенията им са малко по-различни, но това е естествено. С него не прави същите неща, каквито с мама, но татко също е щастие. Детето е щастливо.
- Трето действие: стигнахме до конфликта. Майката се занимава по-малко с детето си, любовта й не е намаляла, но детето е излязло от възрастта, когато имаше нужда от специални грижи и специална храна. По същото време обаче то достига възрастта, когато вече разбира и тълкува всичко, което вижда. Тогава забелязва, че тази чаровна майка не е чаровна само с него, но и с баща му. Тази, която считаше, че е обичана единствено от него, е обичана и от друг. То е изумено.И сякаш чуваме вътрешния му монолог: „Тя му дава ръка, както на мен, тя го целува като мен, тя му посвещава време, от което аз бих могъл да се възползвам. Често тя ме слага да спя набързо, като ми казва: „Татко ме чака да вечеряме.“ Някои вечери дори облича красивата си рокля и с татко отиват на някакъв тайнствен празник.Когато искам от татко да играем на въже или на електрически влак, той казва понякога: „Не мога. Мама ме чака.“ И често, когато са заедно, сякаш не ме познават. Говорят си, като че ли ме няма.“ Това е то откритието: „Татко обича мама и мама, изглежда, му отвръща със същата нежност. Понякога сякаш имат някаква тайна, която крият от мен.“ Признайте, че това откритие има с какво да разтревожи нашето малко дете, особено ако е впечатлително и родителите му винаги са били любвеобилни и нежни с него. Значи любимата му майка не е само негова? Трябва да я разделя с друг. А има и допълнителна трудност - на тази възраст думата разделям е неразбираема за детето.Освен това на тази възраст момчето естествено е привличано от майката, а момичето- от бащата. Това още повече усложнява нещата. Чувството се смесва с ревността.Това е деликатно положение, сложните чувства, които то поражда.
- Сюжетът на четвъртото действие е преобразуването на самостоятелните отношения майка-дете и баща-дете в хармоничен триъгълник майка-баща-дете. Това е и развръзката.Току-що направеното откритие прави детето агресивно. То се сърди или на майка си, или на баща си, че то е третото лице. И няма съмнение, че за известно време детето предпочита единия от двамата родители. По какъв начин се изявява това чувство?То мигновено става по-тиранично към предпочитания родител, иска му повече изяви на обич, повече целувки. И къде на шега, къде на истина то понякога удря другия родител. Ако детето направи враждебно движение към майката и тя го попита (нещо, което не би трябвало да прави): „Не ме ли обичаш вече“, то отговаря: „Разбира се, че те обичам, това беше шега!“ По същото време детето сънува страшни сънища, говори по-неправилно, или се връща на бебешкия говор. Това прави, за да привлече вниманието върху себе си, тъй като то се смята за изоставено, или за да се „върне“ в щастливото време. По-късно, когато кризата отмине, благодарение разбирането на родителите успокоеното дете ще установи наново сърдечни и нежни отношения с тях, макар и изявите спрямо единия и другия да бъдат различни.
При някои деца кризата минава почти незабелязано. По-щедри по сърце или по-малко разглезени от родителите си, те лесно приемат разделянето. За други, по-рядко, кризата може да бъде по-тежка. Но със или без проблеми Едиповият комплекс е етап, който детето трябва да преживее, за да бъде в нормални отношения не само със семейството си, но и с другите хора.
Какво научи детето от изпитанието:
- Да разделя, а това е една голяма крачка напред по пътя от безогледния егоцентризъм на тригодишното дете към нормалния алтруизъм на възрастния.
- Че основа на семейството са двамата родители, които се обичат. И никак не е рано да научи това, защото е отправна точка за други открития.
- Най-сетне, понеже не може да отстрани мама или татко, за да запази любовта си, детето ще направи всичко, за да прилича на своя съперник — момичето на майка си, момчето на баща си. А стремежът да прилича на модела, който е пред неговите очи, ще му помогне да порасне.
Няколко препоръки:
- Най-голяма грешка и за двамата родители би била да кажат на агресивното дете с думи или жестове: „Противно дете! Колко си лошо!“ Това би значило да увеличат мъката му, да потвърдят страховете му.
- Ако детето иска повече нежност, не го отблъсквайте, то има нужда от нея. Останете естествени пред детето, не мислете, че за да му помогнете, трябва да се въздържате от каквато и да било нежност помежду вас, родителите. Но ако кажете нещо мило на съпруга си или на жена си пред детето, кажете и на него нещо ласкаво. Когато е при вас, избягвайте дългите разговори, от които то изглежда изключено. Като имате пред вид казаното, още от тази възраст трябва да започнете да учите детето си да уважава вашите взаимоотношения. Не бива да се позволява на детето системно да застава между майката и бащата.
- Ако сте по-малко обичаният родител в момента, най-важно е да не се оплаквате, а да се правите, че нищо не забелязвате.
- Ако сте предпочитаният родител, подчертавайте значението на другия, като казвате например: „Иди да целунеш мама, бързо!“ или „Мама е много мила“ и т. н., или „Мама прави всичко толкова хубаво!“, или „Иди си поиграй с татко“, или „На татко му дойде хубавата идея да отидем на екскурзия“ и т. н.
Какво се случва, когато преходът е труден? Разочарованото дете се сърди на целия свят. Неговите предишни емоционални връзки могат повече или по-малко да се разстроят. По време на кризата е възможно да се появят смущения, който е добре да се знаят: детето се страхува нощем, прави грешки в говора си, връща се назад. Но когато преодолее критичния праг, детето ще излезе пораснало от този необходим за развитието му етап.
Раждането на братче или сестричка по това време могат да утежнят кризата Тогава трябва да удвоите нежността си към вашето дете. Трябва също така да знаете, че ако го изпратите в детската градина по време на описаната криза, в своята подозрителност то може да помисли, че искате да го отдалечите от вас. Внимателно наблюдавайте неговите реакции. В известен смисъл дори е по-разумно да отложите постъпването в детската градина. Понякога, се случва и обратното - за едно общително дете детската градина с новата си обстановка, с развлеченията, които донася в живота му, може да помогне на детето да излезе по-лесно от трудното положение.
