Препоръки за децата на три години

• За детската логика.Тригодишното дете осъзнава действието, но не и намерението. Поради това то не разбира защо му се карат, когато са намерили стол пред скрина, в който има хапчета. То не е взело от хапчетата, само е смятало да направи това. За него поведението на възрастните е нелогично.То не разбира защо днес му позволяват да играе в гостната, а вчера, когато в нея е имало хора, са му забранили. За него тази постъпка е нелогична.
• За времето. То използва сегашно, минало несвършено и бъдеще време на глаголите. Но неговата представа за времето е още неясна. След една година и след един ден за него означават все едно и също „след това“. Освен това за него „след това“ има смътно значение.
•  Като имате пред вид способността му да разбира. Пред тригодишното дете не бива да казваме думи или да правим жестове, от които ще ни стане неудобно, в случай че то ги разбере. То разбира много повече, отколкото си представяме, а да не забравя ме, че то подражава и повтаря.
• Детското въображение. Детето се връща от разходка и разказва: „На улицата видях маймуна.“ Не казвайте: „Това не е вярно.“ То или съчинява (трите години са златната възраст за измислянето), или действително е видяло маймуна (все още понякога се срещат цигани, които разхождат по улиците своята маймуна) и ще се смути, ако вие не му вярвате. Не се отнасяйте към неговите съчинения като към лъжи. Ако то измисли някакви невероятни герои, чиито приключения то ви разказва, кажете си, че може би един ден то ще стане прочут автор на романи, с когото вие ще се гордеете.
• Трябва ли да се разказват приказки на децата? Някои казват не, защото при¬казките отвеждали децата в измислен свят. Аз считам, че не бива да лишаваме децата от това удоволствие. И нали всички детски игри, всички детски книги развиват въображението?Въображението е необходимо за всекидневието и на тригодишния, и на тридесетгодишния. То винаги ни придружава. Затова не бива да се подсмивате на измисления другар, нито да се подигравате на приказката, която вашето дете с голямо старание ви разказва и през цялото време повтаря „Ама това е истина, истина!“         Още по-лошо е да си играем с въображението на детето, да го използваме, за да го плашим: „Черният човек ще дойде, за да те вземе.“ Най-напред вие го лъжете и детето бързо разбира това. То повече не ще ви вярва. Освен това вие злоупотребявате с неговите нерви.

• Как се разказват приказки.
  

1.    Когато приказките се разказват втори път, трябва да се използват същите думи, същите движения, същият смях, на едно и също място трябва да се спира. Понеже детето е поискало втори път да чуе същата история, тя трябва да прилича на себе си. Това е главното. Но често детето иска и същата атмосфера, особено вечер. Може би за да изпита същото очарование. Тогава вие трябва да седнете на обичайното си място близо до него. светлината да бъде мека, наоколо да слушат и братчетата, и сестричетата и т. н. Разказвачът трябва да си придава вид, че вярва на приказката.
2.    На 3 години детето смътно различава доброто от злото. Но то започва да разбира, че чистото и послушно дете получава похвали, а непослушното — наказания. Оттук се поражда и представата за справедливостта, която съществува сама по себе си. По същия начин трябва да се развива и действието в приказките. Както на последния кадър на филма и в приказката, лошият трябва вече да е понесъл наказанието си. Впрочем детето често пита за героите, за които слуша или вижда на картинка: „Този добър ли е, или лош?“
3.    Когато на един и същи герой се случват много приключения, той не може един ден да бъде храбър, а на следващия — подлец. Действието трябва да се развива бързо. Ако са необходими много обяснения, явно приказката не е хубава. Необходима е и малко тайнственост: „Внезапно на вратата се почуква ...“
4.    Хубаво е в приказките от време на време да се появява някой смешен герой — детето си отдъхва.
5.    Добре е героите да си служат с красиви думи и периодически да повтарят някои изрази.
6.   Децата обожават приказките, в които едно дете или поне някой слаб човек победи някой лош здравеняк (Давид и Голиат се превъплъщават до безкрай), или когато някое дете спаси положението.
7.    В приказките за животни вниманието се насочва към малките животни, които или са изложени на опасност, или проявяват ум и храброст. Вечната основа на всяка приказка: опасността, на която е изложен невинният, трудностите, преодолени от смелия.
8.    Детето се интересува от всичко, което е на колела, което хвърчи, от пътищата, от влаковете, от големите страшни животни — крокодил, хипопотам, лъв и т. н., от добрите малки животни, от легендарните герои.

• Какво обича тригодишното: 

1. Да играе с по-голямо от него дете, поне петгодишно. 
2. Изненадите ... Нещо не е в ред, обещайте му някаква изненада, очите му ще светнат от радост. Кажете му „Отгатни какво нося в чантата си“ напр. Това много ще го развесели. 
3. Различните видове дейности, изпълнявани от работник, зидар, бояджия или дърводелец, които могат да се видят на улицата или в къщи.
4. Обича да се грижи за някакво домашно животно: котка, куче, птица, рибка. 
5. Започва да рисува странните и класически човечета с огромни глави. С очи близо до ушите. Осигурете хартия и моливи, за да не бъде изкушено да рисува по стените. 
6. С часове може да се занимава с някаква връвчица. Завързва мебелите в стаята един за друг.