Детето от 2 години и половина до 3

  Досега етапите се следваха. В едните се изявяваше главно „душата“, в другите „тялото“.Понякога имаше връщане назад, понякога големи успехи, и все пак всичко се движеше в рамките на всекидневието.

Вече редува краката си
при изкачване на стълби

В настоящия етап ще стане едно голямо събитие, което ще промени и живота на детето, и  живота на родителите му. Най-напред то „откри“ , своята майка. После си даде сметка, че още едно лице е до него — баща му, . Сега то ще открие трето лице — себе си. Разбира се, и това няма да стане за  ден. Успехите винаги са постепенни. Но действително достигнало възрастта между 2 години и половина и три години, то осъзнава, че и то е човек като другите, които го заобикалят. На три години детето знае, че е момче или момиче, че момчетата се различават от момичетата, че то е нечие  дете, а не на всички, че косите му са руси и очите сини (то се разпознава в огледалото : познава цветовете). На тази възраст то оценява физическите си възможности. То знае името си и го повтаря. Разграничава се от родителите си. Две думи го доказват: личното местоимение _аз“, с което си служи, и „не“, с което злоупотребява.

.Аз“ е неговата роля, то сочи личността: „Аз, който ви говоря, съм различен от вас, които ме слушате.“

  То казва „не“, за да се противопостави на някого.

..Аз“ и „не“ окончателно определят мястото, което  дете заема в света на възрастните.

Преди три години то беше кърмаче, което не се разграничаваше от родителите си, което не знаеше, че ръката, която наблюдава, е неговата. То хапеше крака си като някакъв предмет и когато чуваше някой да произнася името му, изобщо не можеше да разбере, че става дума за него. Трябваше да изминат около тридесет месеца, за да може бебето да разбере, че съществува, че има тяло с ръце и крака и да открие какво може да прави с тях. Тридесет месеца му бяха необходими, за да забележи, че може да разсъждава, да си спомня, да иска. Тези открития, тази подготовка са една от най-дългите и най-интересните глави на психологията, но също така и една от най-бедните на данни. Процесите са деликатни, понякога успехите трудно се забелязват. Освен това в началото детето не помага да бъде разбрано, защото не може да казва нито едно слово. За щастие в очакване на думите още от първия ден някакво движение, мимика, реагиране, поглед позволяват да си дадем сметка за степента на съзнание, достигната от детето, помагат да се осведомим за душевното му състояние.

Детето не владее напълно
движенията си и често пада

  За да узнаем кога детето разбира, че има тяло, особено полезни са два факта: поведението на детето пред огледалото и начина, по който то гледа или хваща ръцете си. Говорът и особено употребата на местоименията най-добре ни осведомяват по какъв начин детето си дава сметка за съществуването на другите и как се разграничава от тях. 

Когато поставим тримесечно бебе пред огледалото, то гледа огледалото както всеки друг предмет.

Детето е на 6 месеца. Ако го държите на ръце и застанете пред огледалото, бебето ще прояви известно учудване, сякаш подозира някаква връзка между вас и отразения в огледалото образ. Ако говорите, то гледа ту огледалото, ту устните ви. Детето само че е далеч от мисълта, че може да има някаква връзка между неговото лице, отразено в огледалото и него самия.

На същата възраст то с часове гледа ръцете си, обръща ги и ги преобръща, играе с пръстите си, слага едната ръка в другата, но не прави разлика между своята ръка и ръката на майка си. То слага в устата си и едната, и другата Когато една майка вика бебето си по име, то обръща глава не защото добре знае името си, а защото ласкавият глас на неговата майка му е близък и то обича да го слуша.

Отношението бебе—огледало бавно еволюира.
   Ако едно осем-девет месечно бебе протегне ръце към своя образ, то се учудва от допира с твърдото тяло. Сякаш то е разбрало, че образът, който вижда, е образът на друго бебе, и искайки да го докосне, то е изненадано, че не успява.

   Детето е на 12 месеца. Вижда баща си в огледалото, внимателно го оглежда, после се обръща към него — „истинския“, както казват децата, и казва татко и на двамата. Направена е голяма крачка. Детето е открило, че едно и също лице може да стои пред огледалото и да бъде в огледалото. За него самото още не става дума, но то е на прав път.

   Едва когато проходи, детето действително разбира, че има тяло, че неговите крака и ръце са именно негови (от 12 до 18 месеца). Тогава всичко се променя. То прави няколко крачки, всички му ръкопляскат. То знае, че именно него поздравяват. Доказателство — то започва отново. Пада. Главата му се удря в пода. Тогава то открива, че една част от тялото му го боли. Следващите пъти, когато пада, то си пази главата, или гледа да падне седнало. Ухапва ръчичката си и го заболява. По-рано то не си даваше сметка и продължаваше. Сега спира — това е моята ръка. Когато иска да отвори едно чекмедже и прищипва ръката си — пак се отказва.. Той е „лош“. Няма вече да го пипа.

   Детето на 18 месеца детето открива един ден, че бебето, което вижда в огледалото, и самото то са едно и също нещо. Очаровано, то започва да прави гримаси, всевъзможни мимики пред всички огледала в къщи. Голям напредък е да се познаеш в огледалото, но все още детето има за себе си частична представа. То не се познава всестранно. Ако му покажат негова снимка, то няма да се познае, защото лицето му е неподвижно, докато огледалото повтаря движенията му.

Обува се само но често 

бърка краката

За сметка на това то познава родителите си на снимката. Това потвърждава вече казаното — детето познава другите, преди да опознае себе си.

   Детето на  2 години: за няколко месеца то разбира какво може да прави с всяка част на тялото си. С крака си — да рита топка, с ръката си — да хвърля топка, или да яде само, с устата си — да духне 2-те свещички върху тортата по случай двегодишния си рожден ден.

Като добросъвестен собственик, след като е направило списъка на своите възможности, то прави инвентар на своите богатства.Проявява се инстинктът за собственост. 

След това проверява дали може да въздействува върху другите, да ги накара се смеят, да ги накара да плачат, да им направи удоволствие, да им откаже нещо, да ги забавлява.

Макар да започва да се отличава от другите, детето още говори за себе си в трето лице, сякаш говори за някого другиго. „Тати излиза с Бебо.“ То още не знае, че актьорът и зрителят са едно също лице — то самото.

Огледалото не привлича тригодишното дете, защото не крие вече тайна. Детето го е опознало. Сега го интересуват снимките. То вече се е познало на тях.

Детето казва „ние“ едва към три и половина—4 години. Тогава то действително влиза в обществото. Като казва „ние“, то се слива с другите.

Да погледнем набързо твърде личния начин, по който детето се учи да спряга глаголите. То започва с трето лице, след това употребява второ и свършва с първо лице, най-напред в единствено, а след това и в множествено число. Този ред ясно показва преминатите от детето етапи при откриването на другите и на себе си:

   Откриването на „аз“, което именно се определя като „осъзнаване на себе си“, не съвпада с раждането. То се придобива малко по малко, като ходенето и говора и като тях може да бъде ранно или закъсняло.

Това осъзнаване зависи и от средата, в която се възпитава детето. Нему е необходима неизменна среда, която да го насърчава, да го прави щастливо. Неизменна, защото ако хората, обстановката, нещата непрекъснато се изменят, детето не ще има опорни точки. То не ще успее да запомни своето място в тази среда, да се опознае, за да се осъзнава малко по малко благодарение на опита, който придобива за предметите (следователно трябва да му се осигуряват такива), благодарение на ходенето (трябва следователно да бъдат окуражавани първите му стъпки), благодарение на говора (необходим е следователно тър¬пелив и интересен събеседник).

Успява да направи кула от кубчета

  Децата, които не са обичани достатъчно, казват „аз“ много по-късно от другите Те дълго време продължават да говорят за себе си в трето лице. Други вследствие на някаква семейна драма, която много ги е разтърсила, внезапно престават да казват „аз“.У възрастните смущенията на себе съзнанието се проявяват по други начини Болните се гледат в огледалото, за да се уверят, че са те. Шизофрениците се мислят за други личности. Други болни казват за себе си „ние“, като се слива: с позната или измислена личност. 

То казва не, защото би искало да може само да решава какво ще прави, за да го прави без чужда помощ, напр. да реши, че е дошло време да се изкъпе и само да се съблече. Но тъй като не може още да се справи, майка му трябва да му помогне. Това го кара да плаче - ето я класическата сцена. Ето я драмата на малчугана на възраст от 2 години и половина до 3 години. Той е открил, че е личност, и го заявява много силно. Тази изява му дава чувство на независимост и на свобода ... Но то още има нужда от майка си, впрочем и не се чувства много сигурно, когато е далеч от нея. И тогава и се сърди, че му е още толкова необходима, сърди се на себе си, че е още толкова зависимо. И не за пръв път той се разкъсва между тези две желания — да тръгне и да остане.

То и преди беше страдало от това противоречие. Но този път кризата е по- тежка. То ще я превъзмогне с ваша помощ и с цената на много усилия, провали и сълзи, но ще излезе от кризата пораснало. Разбира се, то няма да плаче през целите шест месеца. По същия начин, както се разкъсва между двете проти¬воположни влечения, то ще бъде ту нетърпимо, ту прелестно. То може да ви измъчва, да ви удря истински, а след миг, без преход — да бъде очарователно, нежно, гальовно.

Кара колело т.е. може

да изпълнява няколко 

движения едновременно

Изменчиво в чувствата си или по-скоро в тяхното изразяване, защото детето ви, разбира се, ви обича — също  се проявява  и в заниманията му. Играе на някаква игра десет минути, после я захвърля с отвращение. Една минута е спокойно в своя ъгъл, после нарочно прави много шум. Някои дни спи дълго след обяд. други — едва полежава десет минути. Един ден яде лакомо, на другия е злоядо. То изобщо не иска вече само храна за малко дете (пюрета, кълцано месо, кисело мляко, компот). То иска и храна, предназначена за големи. А когато му поднесат пържено свинско месо, то възкликва: ..Много е вкусно!“ По същия начин се отнася и към дрехите. Не иска и да види пуловера, който е носило през цялата година. Сякаш във всичко иска да бъде съвсем ново. Човек би казал, че детето преживява някакъв малък пубертет. Един ден намокря леглото си и говори като бебе, на другия ден изрича без нито една грешка фраза от шест думи.

В зависимост от характера на детето кризата трае няколко дни, няколко седмици или няколко месеца. Понякога тя се изразява само в две или три паметни сцени. Но при всички случаи, независимо дали кризата ще бъде кратка или дълга, тя поставя пред майката — повече отколкото пред бащата, защото майката е в центъра — първите  проблеми. Сякаш детето чувства, че отношенията между него и майка му са се променили, и то и задава трудни задачи. То се опитва да привлече нея, недостатъчно опитната, към опасната клопка — премерване на силата. То опипва терена, за да разбере дали неговите „не“ са действително не, или „не може би“, или „не“, които само при поискване се променят в „да“. То търси да намери слабите места на майка си, за да разбере „докъде най- много може да се простира в искането си“, да направи списък на позволеното и на забраненото. Смайващо е да се види с каква бързина детето разбира, че трябва да плаче пет минути пред баба си, десет минути пред майка си, петнадесет минути пред дядо си, за да получи едно бонбонче, докато пред татко изобщо няма защо да плаче! Но на тази възраст детето рядко плаче за шоколад, то плаче, защото е нещастно. То би искало да се откъсне от майка си, но няма смелост за това. Би искало всичко да прави само, а още няма такива възможности. И на всичко отгоре, ако тупа с крак по килима и вика „Аз съм голям!“, всички му се присмиват. Никой не го разбира. Вие трябва да му покажете, че се лъже.

   Ето как трябва да постъпите:

1. Не му позволявайте да ви измъчва, когато ви иска нещо невъзможно. Твърдо му откажете. Ако всичко му позволявате, то ще загуби опора.За сметка на това, когато иска да тича само до края на градината, позволете му, като проверите дали вратата е затворена, и го наблюдавайте.
2. То иска да се храни само. Покажете му как трябва да постъпва и му „поверете“ лъжицата. Иска да завързва обувките си. Отделете му десет минути от вашето време и го оставете да се опитва. То ще започне, вие ще му помогнете да завърши. Но ако правите всичко вместо него под предлога, че нищо не знае, то никога не ще се научи и вие ще станете причина да се отврати от всяко усилие.
3. То казва винаги не — не правете от това малка драма. Вие знаете, че то го казва не защото не иска да ви се подчини или иска да ви се противопостави.То си има съвсем други грижи. То иска да ви докаже, че съществува, че си има свои вкусове, свои идеи, че е способно да решава само. Вие толкова често сте му казвали „не“, откак проходи, пипа всичко и търчи навсякъде. То има основание да сметне „не“-то за една от привилегиите на възрастните. То се счита голямо и иска да казва на свой ред не.
4. За да избегнете премерването на силите, има само едно средство — отвличане_ на вниманието.
5. Ако някой ден детето прояви голяма упоритост, не му се карайте много. Не забравяйте, че то преживява криза. Бихте ли приели, че растежът повишава  температурата? Добре, през този период от време вашето дете всяка вечер ше има 38 градуса (в морален смисъл). Ако продължите да бъдете любящи и нежни, то по-бързо „ще оздравее“.
6. Покажете на детето си, че вече не го считате за бебе. Не го наричайте вече „Бебо“.
7. Ако то има по-голям брат или сестра, колкото е възможно по-често му давайте същите ястия, същите дрехи, доставяйте му същите удоволствия. Направете му някой път истински подарък за голям, например едно портмоне с две монети вътре, но истински, а не от шоколад. Ще видите колко ще бъде гордо.
8. Когато заминете на пътешествие, изпращайте му илюстровани картички. То не знае да чете, но ще разгледа „картинките“, а мисълта, че пощаджията идва и за него, ще го очарова.
9. Ако имате възможност, направете само с него една „специална“ разходка — заведете го на ресторант или на сладкарница. При девет от десет случая ефектът е чудотворен.

Вижте също: 

 Детето до 1 месец

 Детето от 1 до 4 месец
 Детето от 4 до 8 месеца
 Детето от 8 до 12 месеца
 Детето от 12 до 18 месеца
 Детето от 18 до 24 месеца
 Детето от 2 до 2 години и половина