Кошмари

   Случва се посред нощ детето внезапно да се събуди твърде уплашено. То седи в леглото си объркано и малко по малко проумява, че онова, което го е изплашило, не съществува, и все пак е много смутено: всички вълнения, преживени насън, наистина се отразяват дълбоко на съзнанието. Но щом заспи отново, останалата част от нощта без съмнение ще мине спокойно.

Друг път детето започва да вика насън, изпотено е и изглежда не на себе си. Понякога

даже се измъква от леглото си и отива да се скрие в някой ъгъл на стаята. Когато му заговорите, се вкопчва във вас. А не е будно и не ви познава. Повтаря някаква дума или дори сочи с пръстче въображаем предмет. Понякога се успокоява, без да се събужда, сутринта не помни нищо.

   Какво да правим в такъв случай? В момента трябва да отидем при леглото на детето, да му говорим тихичко, да вземем ръчичката му, да го успокоим. Ако то поиска да разкаже съня си, толкова по-добре: по-леко ще се освободи от него. То иска светлина? Оставете слаба светлина в съседната стая, а вратата да бъде открехната или поставете нощна лампичка.

Какво не трябва да се прави? Най-лошото и нетактично ще бъде да накажете детето или да го упрекнете за страха му. Това само ще всади страха още по-дълбоко у него.

Не го вземайте във вашата стая: несъзнателно след това детето ще се опитва сьс същите средства да получи отново подобно благоволение.

Да открием причината. Ако кошмарите се повтарят, трябва да се открие причината им. Тя може да бъде обикновена: достатъчно широко ли е детското легло, за да се чувствува удобно в него? Не го ли стягат дрехите или пеленката? Не е ли много топло завито? Не е ли яло вечерта нещо трудно смилаемо? Не сме ли му разказали някаква страшна история? Не е ли гледало по телевизията картини, които са го уплашили?

Може би вашето дете е впечатлително и го смущават неща, на които другите деца не обръщат внимание. Това не е слабост, но може да подсказва повишена чувствителност.

Може причината на тези кошмари да е и по недоловима и да изисква вие по-сериозно да се замислите. Например може би на детето се налага твърде строга и прибързана за възрастта му дисциплина: да не се напикава, да бъде послушно и т. н. Или детето тайно страда от някое братче или сестриче, който му се подиграват. Или обкръжаващата го среда, натовареността на неговия ден го превъзбужда: липсват му спокойствие, тишина.

   Ако ви се струва, че няма никакви причини, а кошмарите продължават да го тревожат, не бива детето да очаква с ужас нощта, съня и леглото си: заведете го при лекар, който може би ще ви отпрати към психолог.

За да се опитаме да разберем какво става в главицата на детето, което се страхува от нощта, отказва да заспи или се събужда внезапно, трябва да знаем какво представлява нощта за него: нощта е раздяла, защото то е само в леглото си далече от ония, които обича. Тя е разруха, защото не се виждат вече познатите предмети и лица, и не си съвсем сигурен дали те все още съществуват.

 !!! Въпросът няма да се разреши с една таблетка за сън, а с голямо внимание от ваша страна и съветите на специалист. !!!