Детето от 12 до 18 месеца

   То беше господин „Глава“, сега ще стане господин „Крака“. След като ви доказа че може да мисли, вашето дете сега ще ви покаже, че знае да върви. Впрочем това е една от характерните черти на растежа на малкото дете. Едно  след друго  то става „интелектуалец“, сетне „атлет“, а от време на време „много емоционална личност“. Ако се  развиваше само в една насока, нямаше да стане хармонична личност.

   На година с първата дума изглеждаше, че говорът ще потръгне.Между 12 и 18 месеца то тъпче на едно място. На една година детето спеше добре когато прохожда, то има безсънни нощи. Това впрочем е факт, който трябва да запомните още отсега и който ще важи по време на целия растеж: когато детето напредва в една област, не бива да се тревожите, че изостава в друга.

   Като към 18-ия месец детето ще е към края на мъките си и ще знае да върви само, то ще си даде шест месеца заслужена почивка и не ще научи нищо ново. То ще усъвършенства знанията си, ще събира сили за етапа 2 години—2 години и половина, защото този етап ще отбележи нов скок напред, този път в областта на главата. Детето ще направи огромен прогрес в говора.

То ходи с разкрачени крака,
с издаден напред торс, с
ръце като махало на часовник

Времето от 12 до 18-те месеца за повечето деца е възрастта на ходенето, която специалистите наричат „чувствителен период“. Изразът „чувствителен период“ ще срещате през цялото детство. Той сочи, че това е възраст, през която детето с по-голяма леснота учи нещо ново. Има чувствителен период за всички завоевания: цветове, ходене, говор, а по късно  четене и смятане. Но това важи особена сила за говора — без никакво усилие то научава майчиния си език.  Опитът учи, че през „чувствителния период“ детето трябва да се насърчава. В противен случай то ще се разочарова и по-късно трудно ще учи. Не бива също така да се попречи на детето да разбере, че няма полза от бързането. Детето трябва да учи, когато има желание за това. То винаги има желание, но си има свой час, който то ще съумее да ви покаже, а вие ще го забележите. Излишно е да се безпокоите по този въпрос.

  Да се научи да ходи най-напред означава детето да се научи да пази равновесие това не е лесно. Не вдигайте всеки път вашето дете, когато падне. Усилието което, детето прави, за да стане, заздравява неговите мускули. То пада, изправя се,  подпира се на ръцете си, става и пак пада. Това е трудно, но необходимо.

   За да се научи да ходи най – напред означава детето да се научи да пази равновесие., а това не е лесно. Не вдигайте всеки път вашето дете, когато падне.. Усилието, което прави, за да стане, заздравява неговите мускули. То пада, изправя се, като се подпира на ръцете си става и пак пада. Това е трудно, но необходимо. 

   За да се научи да говори, то също така ще повтаря до безкрай същите срички, както трябваше в течение на седмици да се упражнява, за да се научи да хваща. Ако вие одобрявате усилията, ако разбирате нуждите на вашето дете, вие ще му помогнете.

  Ходенето ще преобрази детето ви. Това пасивно и напълно зависимо от околните малко същество постепенно ще се превърне в подвижно, активно, невероятна заето, неуморимо човече. То ще стане способно, без да иска нищо от когото и да било, да отиде да види отблизо това, което го интересува, което събужда любопитството му. По този начин всеки ден  ще прави хиляди открития и ще натрупва голям опит.

Ръцете му се учат да бъдат независими

 една от друга,докато в началото едната 

само помагаше на другата.  

  Ходенето има и друга, по-малко видима последица. Благодарение на него детето действително ще разбере, че има тяло, защото пада, удря се, наново пада, заболява го, блъска се в някаква мебел, притиска си пръстите с вратата. Тези удари, синини, подутини също носят опит, който се повтаря десет пъти на ден, който опит детето осъзнава и като болка. Затова на 18 месеца детето вече заобикаля мебелите, които могат да му причинят болка.Ще видите, че новият интерес на детето към тялото му и новият умствен напредък ще имат напълно неочаквана последица.

   Детето постига малки успехи в говора, защото за момента всичките му сили са мобилизирани за ходенето. За да го разбират, то си служи с научените три или четири думи, като им придава най-различен смисъл и си помага с движения и мимики. Например нещо не му харесва: то прави гримаса и съвсем определено движение с ръка, за да изрази несъгласието си. На тази възраст бебето разбира, повече, отколкото може да изрази и защото в негово присъствие майката  безкрай обяснява своите движения и дела. Човек би казал, че очаквайки диалога, тя казва своя монолог. Майката иска от детето си в определени часове да се изхожда в гърнето, докато то има навика да се изхожда в памперсът по всяко време. Но тъй като понастоящем детето се интересува от всичко, което засяга тялото му. желаното от майката възпитание среща трудности. За пръв път желанието на детето ще се сблъска с действителността. Ето защо в най-добрите случаи на детето се струва, че има нещо нередно  в цялата работа. Когато изпълни успешно задачата поздравяват го, но веднага изпразват гърнето, от чието напълване то се чувства толкова гордо. Нима това е логично. Това противоречие е неочаквана последица , която споменахме по-горе.

 

Знае да обръща страниците на книгата

но по много наведнъж, да показва 

картинките. Когато му омръзне я 

отблъсква

 ВСИЧКИ майки мислят, че приучването към чистота изисква голямо усилие от страна на детето и много разбиране от страна на майките. Действително приучването на чистота към осемнадесет месечната възраст на детето е нещо много важно. Но детето от дълго време вече се е приучвало на чистота

  Още от първите месеци, като е сменяла памперса на детето преди или след кърменето майката редовно му е давала възможността да се наслаждава на чистотата.Когато вече може добре да седи, майката спонтанно го приучва .да седи няколко минути на гърнето, след като се е нахранило.

.   Детето реагира по различен начин. Отказа си да направи това, което искат от него, то може да изяви по два начина: или като нацапа памперса , за да създаде неприятност на майка си, или като се стиска. Второто е по-лошо, защото получава запек. Когато действително се опита да се изходи и го заболява, то още повече се въздържа и запекът става редовно явление. За да го облекчи, майката му прави клизма, слага му свещички и т. н. Получава се порочен кръг. Слагането на гърнето става всекидневна драма дори на цялото семейство  всеки се бърка, всеки предлага някакво ново средство, за да се получи резултат.

Служат си със заплахи: „Няма да играеш“, „Няма да отидеш на разходка“, „Няма да ядеш, докато . .. .“ или пък увещават: „Бебо ще получи хубава топка, хубава кукла, ако . . .“ Обиждат го: „Мръсен на такава възраст! Колко е срам- но!“ и т. н.

   Така при него се получава  желание да удря, да одере с нокти, да бие тези, които използуват толкова неуспешни средства, за да го накарат да направи нещо, което не желае. Разгневява се, дърпа с ярост косите на майка си, щипе я, хапе я . . ,И ако детето се научи да се пази чисто в такава атмосфера, дълбоко в него ще остане скрита злоба и объркване.

   Детето на страхливата майка на свой ред ще стане маниак на тема микроби и чистота, Скоро и най-малкото петънце ще го кара да страда и от послушание към майка си то губи природната си буйност и става стеснително. Или пък, привидно послушно, по време на някаква нова трудност — например тръгване на училище, наново може да престане да контролира нуждите си.

   Най-сетне, когато детето забележи какво голямо внимание се отдава в неговия дом на клозетните въпроси, започва крайно много да се интересува от своята „продукция“. То нарочно не се пази чисто и сякаш за да продължи атмосферата на грубоватите  шеги, един ден на свой ред ще му бъдат приятни подобни закачки с децата.

 

              към II част >>>

Вижте още:  Новороденото до 1 месец

                     Новороденото от 1 до 4 месец

                     Детето от 4 до 8 месеца

                     Детето от 8 до 12 месеца