5 полезни съвета за храната

•    След употребата на протеини храни ( месо , риба, яйца , млечни продукти, гъби) не трябва  да се пият течности ( особено подсладени ) . Причината е че течностите разреждат стомашния сок , а това от своя страна , затруднява смилането на храната .

•    Не яжте протеини и въглехидрати заедно. За храносмилането на  протеините трябва кисела среда , а на въглехидратите - алкална . Стомахът от своя страна не може  да превключва  толкова бързо , и ако се консумират заедно  , и едната  и другата , храната не се смила до края . Протеиновите храни могат да започнат да гният в стомаха , а въглехидратните да  ферментират.

•    След употребата на богати и значителни по количества въглехидрати , не трябва да ядете  2-3 часа. Необходимо е да се даде време за усвояване на храната.

•    Не трябва да се ядът плодове след хранене. Плодовете трябва да бъдат консумирани или като  единично хранене (закуска), или те трябва да се консумират в началото на храненето.

•    Не трябва да се консумират сладкиши след хранене, особено ако консумираната преди това храна е богата на протеини.

10 полезни съвета за възпитанието на децата

1. Детето няма да  развие умение и  търпение да чакат за изпълнение на желанията си , ако винаги веднага получава това, което  иска .
2. Детето няма да се научи да прощава , ако никой не му прощава на него.
3. Детето няма да се научи да си сътрудничи ако винаги става така както то иска.
4. Детето няма да  се научи да приема своите собствени недостатъци , ако всички около него са безупречни .
5. Детето никога няма да развие своя творчески потенциал, ако винаги възрастните правят всичко вместо него.
6. Детето няма да  се научи на съпричастност и уважение към другите , ако  не вижда , че и други хора  чувстват болка и преживяват неуспехи.
7. Детето няма да развие чувство за самоуважение и  гордост, ако не  преодолява пречките и трудностите само.
8. Детето няма да развие целеустременост , ако няма възможност да се противопоставя на авторитетните за него хора и/или да постига желанията си.
9. Детето няма да  развие издръжливост и сила, ако всичко е лесно.
10. Детето няма да  се научи да коригира своите грешките  , ако то  не познава трудности, неуспехите  и провалите.

Холера

   Определение - остра чревна инфекция, причинена от поглъщане на храна или вода, заразени с бактерията Vibrio cholerae. Холерата има кратък инкубационен период – от по-малко от ден до пет дни. След като попаднат в организма  бактериите произвеждат ентеротоксин, който причинява обилна безболезнена водниста диария, която  при липса на навременно лечение, може бързо да доведе до тежка дехидратация и смърт. При много от пациентите се наблюдава и повръщане.

Много пациенти, инфектирани с Vibrio cholerae не се  разболяват от  холера, въпреки факта, че бактериите са налични в техните изпражнения в рамките на 7-14 дни. В 80-90% от случаите, когато заболяването се е развило , под лека форма  трудно се различава от други видове остра диария. По-малко от 20% от болните развиват типичните за  холера  признаци на умерена или тежка дехидратация. 

   Холерата е силно заразна. Тя засяга както деца така и възрастни, и може да доведе до смърт в рамките на няколко часа. 

   Около 75% от хората, заразени с V. cholerae, не развиват симптоми, въпреки факта, че в рамките на 7-14 дни след заразяването в техните фекалии се съдържат бактерии, които, изхождайки обратно към околната среда, потенциално заразяват околните. 

   Хората с понижен имунитет - като деца, страдащи от недохранване, или хора с ХИВ - са изложени на повишен риск от смърт в случай на инфекция.

Основни факти:

• Ако холерата  не се лекува  в рамките на няколко часа може да се окаже фатална. 
• Смята се, че всяка година от холера се разболяват от 3 до 5 милиона души и 100 000-120 000 от тях са с фатален край.
• До 80% от случаите могат да бъдат успешно лекувани с орални рехидратиращи соли. 
• Ефективните  мерки за борба с холерата се  основават на превенцията, готовността и незабавното реагиране.
• Осигуряване на безопасна вода и канализация е от решаващо значение за намаляване на въздействието на холерата  и други болести, предавани чрез водата.
• Холерната ваксина трябва да се считат за допълнителна мярка за борба с холерата, която не трябва да замества конвенционалните мерки за контрол.

Дехидрация

 

 Дехидратация наричана още обезводняване. При дехидратация вода и електролити ( натрий, хлор, калий и натрий ) се отделят с изпражненията , повръщане , пот , урина и въздух. Дехидратация настъпва, когато тези загуби не са възстановени.

Има три степени на дехидратация:

• Лека дехидратация

-няма никакви признаци или симптоми .

• Умерено обезводняване :

-жажда

-неспокойно  и раздразнително поведение

-загуба на еластичността на кожата

-хлътнали очи 

• Тежко обезводняване- симптомите станат по-тежки: 

-шок

-объркване
-липса на уриниране

-студени и влажни крайници

-бърз и слаб пулс

-ниско или неоткриваеми нива на кръвното налягане

-бледа кожа .

   Тежка дехидратация, може да доведе до смърт, ако не се компенсират телесните течности и електролити. Това става чрез перорални рехидратация ,соли ( ODP ) или чрез интравенозна капкова инфузия .

Диария

 

 Диария – се наричат  редки или воднисти изпражнения , и изхождане  три или повече пъти на ден както и всяко по-често изхождане от обичайното за даден човек . Обикновено това е симптом на стомашно-чревния инфекция, която може да бъде причинена от различни бактерии, вируси и паразити . Заразата се разпространява чрез заразена храна или питейна вода , или от човек на човек поради  лоша хигиена. Мероприятията за профилактика на диария, включват осигуряването на чиста питейна вода, и измиване на ръцете със сапун.Диарията може да се лекува  с воден разтвор на захар и сол, както и с таблетки цинк.

   !Тежка диария води до обезводняване и може да бъде живото застрашаваща , особено при малки деца и хора , страдащи от недохранване както и при  отслабена имунна система !

Основни факти:

• Диария е втората водеща причина за смъртност сред децата под пет годишна възраст. Това може да бъде предотвратено лесно чрез адекватно лечение.
• Всяка година от диария умират, 760 000 деца под петгодишна възраст.
• Значителна част от диарийните заболявания могат да бъдат предотвратени чрез осигуряване на чиста питейна вода изследване  на санитарни и хигиенни изисквания.
• Всяка година има около 1,7 милиарда случаи на диария в световен мащаб.
• Диарията е основна причина за недохранването сред децата под пет годишна възраст.

Има три клинични форми на диария:

1. остра водниста диария - трае няколко часа или дни
2. остра диария с кръв - също наречена дизентерия
3. устойчиви диария - продължава 14 дни или повече.

Причини:

•    Инфекция : диарията е симптом на инфекции, причинени от широк спектър от бактерии, вируси и паразити , повечето от които се разпространява чрез замърсена с изпражнения вода. Инфекциите са най-чести , когато има недостиг на чиста вода за пиене, готвене и лична хигиена. Най-честите причини за диария в развиващите се страни са ротавирус и бактерията Ешерихия коли .
•    Недохранването : Ежегодно  умиращите от диария деца често страдат и от недохранване, едновременно , което ги прави по-уязвими . Всеки случай на диария, на свой ред увеличава техните хранителни дефицити . Диарията е основна причина за недохранването сред децата под пет годишна възраст.
•    Източник: От особено значение е вода, замърсена с човешки фекалии , например от канализация, септични ями и тоалетни . Изпражненията на  животни също могат да съдържат микроорганизми, които могат да причинят диария.
•    Други причини : Диарията може да се разпространява от човек на човек, причина за което е  неправилна лична хигиена. Храната е друга основна причина за диария в случаите, когато тя се приготвя или складира в нехигиенични условия. Водата може да замърси храната по време на напояване. Риба и морски дарове от замърсената вода може да предизвика това заболяване.

Диабет

 
    Диабет - хронично заболяване, което се случва, когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, или когато организмът не може да използва ефективно произведения инсулин . Това води до повишени нива на кръвната захар(хипергликемия) .

   

Диабетът бива следните типове:

•  I тип диабет (по-рано известен като инсулинузависим или детски диабет) се характеризира с липсата на производство на инсулин. Причината за този тип диабет не е известна, така че в момента не могат да бъдат предприети мерки за  предотвратяването му.

   Симптомите включват прекомерно отделяне на урина (полиурия), жажда (полидипсия), постоянен глад, загуба на тегло, променена визия и умораяемост. Тези симптоми могат да се появят внезапно.

• II  тип диабет ( наричана по-рано инсулинонезависим или възрастов диабет) се появява в резултат на неефективно използване на инсулина от организма. Често това е в резултат на наднорменото тегло и липсата на физическа активност . Случаите на диабет тип 2, засягат  90% от хората  с диабет по света, до голяма степен това е в резултат от излишната телесна маса и липсата на физическа активност.

   Симптомите могат да бъдат подобни на симптомите на диабет тип 1, но често са по-слабо изразени. В резултат  заболяването може да не  бъде  диагностицирано няколко години, и това да стане едва след появата на усложнения. Доскоро този тип диабет се наблюдаваше само при възрастни, но в момента има случаи дори и при деца.

• Гестационения диабет е хипергликемия , която се открива за първи път по време на бременност.Макар че сам по себе си е преходен, без третиране гестационният диабет може да увреди здравето на плода или на майката.

   Основни факти:

• 347 милиона души по света страдат от диабет. 
• Смята се, че през 2004 г. 3,4 милиона души са загинали от последиците от висока кръвна захар .Същия броя на смъртните случаи са се запазили и през 2010 г. 
• Повече от 80% от смъртните случаи причинени от  диабет са в страните с ниски и средни доходи .
• СЗО прогнозира, че до 2030 година диабет ще се превърне в седмата водеща причина за смърт .
• Благодарение на здравословна диета , редовна физическа активност , поддържане на нормално телесно тегло и избягване на употребата на тютюн може да предотврати или забави появата на диабет тип II .

   Кои са общите последици от разболяването от диабет ?

• С течение на времето , диабет може да увреди сърцето , кръвоносните съдове , очите , бъбреците и нервите .
• Диабетът повишава риска от сърдечни заболявания и инсулт . 50% от хората с диабет умират от сърдечно-съдови заболявания (най-вече сърдечно-съдови заболявания и инсулт ) .
• В комбинация с намален приток на кръв , и невропатията ( увреждане на нервите) се увеличава риска от язви по краката , инфекция и  в крайна сметка , нуждата от ампутация.
• Диабетна ретинопатия е основна причина за слепота , причинява се от  увреждане на малките кръвоносни съдове на ретината . Диабетът е причина  за  1% от световната слепота. 
• Диабетът е една от основните причини за бъбречна недостатъчност.
• Рискът от смърт при хората с диабет е два пъти  по висок от риска от смърт при хора на същата възраст , които не страдат от диабет.

   Профилактика- здравословния  начин на живот , е най ефективния начин за  предотвратяване или забавяне на диабет тип 2. За да помогне за предотвратяване на диабет тип 2 и неговите усложнения , е необходимо следното :

• Постигане на здравословно телесно тегло и поддържането му
• Бъдете физически активни - поне 30 минути на ден умерена физическа интензивност
• Следвайте здравословна диета , консумират плодове и зеленчуци от три до пет пъти на ден, и намалете  консумацията на захар и наситени мазнини
• Въздържайте се  от употребата на тютюн - тютюнопушене увеличава риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания 

   Диагностика и лечение:

• Диагностика на ранен етап може да се проведе , като се използва сравнително евтини кръвни тестове .
• Лечението на диабета е да се намалят нивата на кръвната захар 
• Трябва умерено да се контролира глюкозата в кръвта. На хората с диабет тип 1 се предписва инсулин , хората с диабет тип 2 могат да бъдат лекувани с перорални лекарства , но те могат също така да бъдат инсулин.

След 3 години

   От три години до пубертета в живота на детето няма такива значителни събития, като първата усмивка, първата дума или първата стъпка, нито толкова важни факти, като пробуждането на интелигентността или откриването на самия себе си .  Големите успехи, са завоювани, поставена е основата на всичко. Сега остава само да се усъвършенствува постигнатото (какъвто е случаят с равновесието), или да се доразвива (интелигентността например). За това ще са необходими месеци или години в зависимост от детето. То ще става по-голямо, по-силно, по-сръчно, по-ловко. Интелигентността му ще се развива, познанията му ще се разширяват.Физическото и интелектуалното развитие ще бъде повече или по-малко бързо, и разбира се постепенно. В емоционалния живот ще има висини и падове, периоди на голямо спокойствие, други - на нервност, защото детето ще трябва да се научи да живее като другите, да стане част от общността, която го заобикаля, да престане да се счита за център на света или на своето семейство. 

   Между третата и петата година, който се славят като очарователни, има един труден преход. Емоционалният живот на детето е смутен от едно ново откритие, което го прави тъжно, и нападателно. Тази временна криза може да бъде противопоказание за постъпване на детето в детска градина. Какво я предизвиква? Сякаш сме на театър и гледаме пиеса в четири действия с три действуващи лица:

•    Първо действие: детето е щастливо, майка му е всичко за него, то е всичко за нея-поне така изглежда, защото цялото и време е посветено на него: да го храни, да го мие, да го извежда. Двамата не се разделят. Истинско безоблачно щастие.
•    Второ действие: детето открива още един човек, когото заобичва и комуто се възхищава - своя баща. То чудесно се разбира с него. Отношенията им са малко по-различни, но това е естествено. С него не прави същите неща, каквито с мама,  но татко също е щастие. Детето е щастливо.
•   Трето действие: стигнахме до конфликта. Майката се занимава по-малко с детето си, любовта й не е намаляла, но детето е излязло от възрастта, когато имаше нужда от специални грижи и специална храна. По същото време обаче то достига възрастта, когато вече разбира и тълкува всичко, което вижда. Тогава забелязва, че тази чаровна майка не е чаровна само с него, но и с баща му. Тази, която считаше, че е обичана единствено от него, е обичана и от друг. То е изумено.И сякаш чуваме вътрешния му монолог: „Тя му дава ръка, както на мен, тя го целува като мен, тя му посвещава време, от което аз бих могъл да се възползвам. Често тя ме слага да спя набързо, като ми казва: „Татко ме чака да вечеряме.“ Някои вечери дори облича красивата си рокля и с татко отиват на някакъв тайнствен празник.Когато искам от татко да играем на въже или на електрически влак, той казва понякога: „Не мога. Мама ме чака.“ И често, когато са заедно, сякаш не ме познават. Говорят си, като че ли ме няма.“ Това е то откритието: „Татко обича мама и мама, изглежда, му отвръща със същата нежност. Понякога сякаш имат някаква тайна, която крият от мен.“ Признайте, че това откритие има с какво да разтревожи нашето малко дете, особено ако е впечатлително и родителите му винаги са били любвеобилни и нежни с него. Значи любимата му майка не е само негова? Трябва да я разделя с друг. А има и допълнителна трудност - на тази възраст думата разделям е неразбираема за детето.Освен това на тази възраст момчето естествено е привличано от майката, а момичето- от бащата. Това още повече усложнява нещата. Чувството се смесва с ревността.Това е деликатно положение, сложните чувства, които то поражда.
•    Сюжетът на четвъртото действие е преобразуването на самостоятелните отношения майка-дете и баща-дете в хармоничен триъгълник майка-баща-дете. Това е и развръзката.Току-що направеното откритие прави детето агресивно. То се сърди или на майка си, или на баща си, че то е третото лице. И няма съмнение, че за известно време детето предпочита единия от двамата родители. По какъв начин се изявява това чувство?То мигновено става по-тиранично към предпочитания родител, иска му повече изяви на обич, повече целувки. И къде на шега, къде на истина то понякога удря другия родител. Ако детето направи враждебно движение към майката и тя го попита (нещо, което не би трябвало да прави): „Не ме ли обичаш вече“, то отговаря: „Разбира се, че те обичам, това беше шега!“ По същото време детето сънува страшни сънища, говори по-неправилно, или се връща на бебешкия говор. Това прави, за да привлече вниманието върху себе си, тъй като то се смята за изоставено, или за да се „върне“ в щастливото време. По-късно, когато кризата отмине, благодарение разбирането на родителите успокоеното дете ще установи наново сърдечни и нежни отношения с тях, макар и изявите спрямо единия и другия да бъдат различни.

   При някои деца кризата минава почти незабелязано. По-щедри по сърце или по-малко разглезени от родителите си, те лесно приемат разделянето. За други, по-рядко, кризата може да бъде по-тежка. Но със или без проблеми Едиповият комплекс е етап, който детето трябва да преживее, за да бъде в нормални отношения не само със семейството си, но и с другите хора.

Какво научи детето от изпитанието: 

1.    Да разделя, а това е една голяма крачка напред по пътя от безогледния егоцентризъм на тригодишното дете към нормалния алтруизъм на възрастния.
2.    Че основа на семейството са двамата родители, които се обичат. И никак не е рано да научи това, защото е отправна точка за други открития.
3.    Най-сетне, понеже не може да отстрани мама или татко, за да запази любовта си, детето ще направи всичко, за да прилича на своя съперник — момичето на майка си, момчето на баща си. А стремежът да прилича на модела, който е пред неговите очи, ще му помогне да порасне.

Няколко препоръки:

•    Най-голяма грешка и за двамата родители би била да кажат на агресивното дете с думи или жестове: „Противно дете! Колко си лошо!“ Това би значило да увеличат мъката му, да потвърдят страховете му.
•    Ако детето иска повече нежност, не го отблъсквайте, то има нужда от нея. Останете естествени пред детето, не мислете, че за да му помогнете, трябва да се въздържате от каквато и да било нежност помежду вас, родителите. Но ако кажете нещо мило на съпруга си или на жена си пред детето, кажете и на него нещо ласкаво. Когато е при вас, избягвайте дългите разговори, от които то изглежда изключено. Като имате пред вид казаното, още от тази възраст трябва да започнете да учите детето си да уважава вашите взаимоотношения. Не бива да се позволява на детето системно да застава между майката и бащата.
• Ако сте по-малко обичаният родител в момента, най-важно е да не се оплаквате, а да се правите, че нищо не забелязвате.
• Ако сте предпочитаният родител, подчертавайте значението на другия, като казвате например: „Иди да целунеш мама, бързо!“ или „Мама е много мила“ и т. н., или „Мама прави всичко толкова хубаво!“, или „Иди си поиграй с татко“, или „На татко му дойде хубавата идея да отидем на екскурзия“ и т. н.

   Какво се случва, когато преходът е труден? Разочарованото дете се сърди на целия свят. Неговите предишни емоционални връзки могат повече или по-малко да се разстроят. По време на кризата е възможно да се появят смущения, който е добре да се знаят: детето се страхува нощем, прави грешки в говора си, връща се назад. Но когато преодолее критичния праг, детето ще излезе пораснало от този необходим за развитието му етап.

Раждането на братче или сестричка по това време могат да утежнят кризата Тогава трябва да удвоите нежността си към вашето дете. Трябва също така да знаете, че ако го изпратите в детската градина по време на описаната криза, в своята подозрителност то може да помисли, че искате да го отдалечите от вас. Внимателно наблюдавайте неговите реакции. В известен смисъл дори е по-разумно да отложите постъпването в детската градина. Понякога, се случва и обратното - за едно общително дете детската градина с новата си обстановка, с развлеченията, които донася в живота му, може да помогне на детето да излезе по-лесно от трудното положение.

Рак(болест)

   Рак - това е общо обозначение за повече от 100 болести, който може да засегнат всяка част на тялото.Една от отличителните характеристики на рака е бързото създаване на анормални клетки, който растат извън обичайните граници, и който могат да нахлуят в съседни части на тялото разпространяваики се към други органи (процес наречен образуване на метастази).Името „рак“ е дадено от древноримския лекар Гален вследствие приликата на отеклите вени на един външен тумор с краката на рака. До 40% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени, като се избягва излагане на известни канцерогении агенти, като тютюнев дим.

Основни факти:

• Ракът е водеща причина за смъртноста в света - през 2008 г. е имало 7,6 милиона смъртни случаи от рак , което представлява около 13% от всички смъртни случаи .
• Всяка година , по-голямата част от смъртните случаи от рак са от рак на белия дроб , стомаха, черния дроб , дебелото черво и рак на гърдата.
•  Най-често срещаните видове рак при мъжете и жените се различават един от друг.
• Около 30% от смъртните случаи от рак са причинени от пет основни рискови фактори, които са свързани с поведението и храненето , като например висок индекс на телесна маса , недостатъчна консумация  на плодове и зеленчуци , физическа активност, тютюнопушене и консумацията на алкохол .
• Употребата на тютюн е най-важният рисков фактор  , който води до 22% от смъртните случаи  на рак в световен мащаб  и 71 % от смъртните случаи  при рак на белия дроб .
• Инфекции , които причиняват рак , като от хепатит В (HBV) , хепатит C (HCV) и някои типове на човешкия папиломен вирус (HPV ) ,  причиняват 20% от смъртните случаи  в страните с ниски и средни доходи .
• През 2008 г. около 70% от смъртните случаи от рак са настъпили в страните с ниски и средни доходи .
• Очаква се , че смъртните случаи от рак ще продължат да растат и през 2030 г. ще са 13,1 милиона смъртни случая.

Основните видове рак са:

• рак на белия дроб - 1,37 милиона смъртни случаи;
• рак на стомаха - 736 000 души
• рак на черния дроб - 695 000 смъртни случая
• рак на дебелото черво - 608 000 смъртни случая
• рак на гърдата - 458 000 смъртни случая
• рак на маточната шийка - 275 000 смъртни случая

Детето и телевизора

   Кой знае всичко за здравето на очите ?Разбира се, не лекарите , нито пък тези, които създават и произвежда анимационни филми за нашите деца.

   Филмовата компания " Twentieth Century Fox " , заедно с експерти в областта на детското здраве са разработили пет правила за родителите , които ще ви помогнат да организирате филмова вечер , без вреда за очите и за здравословното развитие на вашето дете

• Правило 1 Не повече от един филм на ден. Нека не се заблуждаваме - много семейства оставят телевизор да работят дълги часове пред детето, което се отразява пагубно върху детското зрение . Не бива да забравяте, че през първите години от живота на децата  активно се развива  зрителната система , а телевизора има значително въздействие върху процеса.В този период прекомерно напрежение на очите може да предизвика сериозни проблеми със зрението. Експертите не съветват да се дава на  деца на възраст под две години да гледат телевизия. След тази възраст ,  може да гледа като се увеличава постепенно времето за гледане до 20-30 минути на ден . Приема се, че един час е  най-доброто време през предучилищната възраст , и  е недопустимо да се позволи на децата да гледат повече от един пълнометражен анимационен филм на ден .
• Правило 2 Създаване на подходящи условия за гледане. Вие не трябва да гледат телевизия в напълно затъмнена стая , тъй като твърде резките промени в яркостта бързо предизвикват умора на очите при деца . Ако можете оставете детето да гледа анимационни филми в следобедните часове или вечер в добре осветена стая .Важно е да се сложи детето централно срещу екрана на минимално разстояние от 2.5-3 м , на диван или стол с вертикална облегалка, която служи за подкрепа на гръбначния стълб. Да не се учи детето  да яде пред телевизора .
• Правило 3 Внимавай за качеството на видеото.При децата липсата на разнообразие от визуални усещания способства забавяне в развитието на зрителния анализатор . В този смисъл ,е важно да няма досадно трептене и други дефекти.  Важно е ,  децата да видят на телевизионния екран любимите си герои точно така, както ги помня от киното - оживени , носейки радост и доброта.
• Правило 4 Изберете качествени филми. Филмите имат положителен ефект върху развитието на въображението, фантазията и цялостната емоционалната сфера на детето. Важно е да се следи какви анимационни филми гледа детето : героите трябва да бъдат различни -но да не носят агресия, да са показани  не само положителни но и отрицателни герой , да приучват към приятелство, взаимопомощ и правилни действия.
• Правило 5 Гледайте филми заедно. Нищо не обединява като времето прекарано заедно ! Тъй като децата  по-емоционално реагират при гледане на филми , е важно да се поддържа ентусиазма им . Детето трябва да има възможност да сподели с някой своите емоции. 

   Наблюдавайте как детето ви реагира на промяната на картинките , песните във филмите , смешните и плашещи сцени - така че следващия път да изберете най-подходящия филм за семейно гледане на телевизия !

Голям корем при дете във възрастта на прохождането или преди 3 години.

  До 4 години, а често и повече, детето нормално е хипотонично (меко) и коремната му мускулатура е слаба. Затова на тази възраст често се среща издут корем, понякога с изпъкнал пъп. Като израства, мускулите на детето се стабилизират и то по-добре се държи в изправено положение. Дотогава:

1.   Намалете брашнените храни и нишестетата в храната на детето;
2.   Карайте го да прави една малка коремна гимнастика: легнало по гръб да натиска с крака вашите ръце, които са поставени върху долната част на ходилото;
3.   Вземете му колело с три колела, ако е на възраст да може да го кара.
4.   Най-после подсигурете му достатъчно слънце и въздух.
5.   Ако издутият корем е придружен от аномалии в изпражненията (запек или пък с изобилни и чести изхождания), със смущения в растежа, може да се отнася до сериозни болести. Говорете за това с лекар.

Болки в корема

   Нерядко към четиригодишната възраст детето се оплаква от болки в корема веднага след ядене. Най-често това „боли ме“ се забравя след няколко минути. Трябва, когато сяда да яде, да бъде спокойно и отпуснато. Избягвайте, колкото е възможно, поводите за „сцени“ по време на яденето. Премахнете също радиото и телевизията, причинители на напрежение и вълнения. Най-накрая оставете на детето известно време за да си отдъхне между разходката, по време на която може би се е изморило, и момента, в който сяда да се храни.

   Съвсем различна е коремната болка, която детето (независимо от възрастта) изпитва внезапно, особено ако тя е съпътствувана от повръщане, смущения в червата (диария, запек), от температура.

   Причините за болки в корема у децата са многобройни, но опасно е, ако не се разпознае причина, която може да налага спешна операция: (апендицит, херния ...). Ако детето се чувствува зле, накарайте го да легне. Ако оплакванията продължат повече от половин или един час, не се двоумете да потърсите лекар. 

Менингит /гноен/ при децата

.    Симптомите на едно менингитно заболяване - силно главоболие (ако болното е кърмаче, то стене и лицето му изразява страдание), повръщания на фонтан без всякакво усилие, опъната и издута фонтанела, вцепеняване на тила (всеки път, когато раздвижим главата му, изпитва болка) и една висока температура налагат бързо да се потърси лекар.Обаче за да се потвърди диагнозата, трябва да се направи лумбална пункция и без съмнение лекарят ще поиска детето да постъпи в болница: лечението и обслужването наистина са много тежки.

   Днешната медицина за щастие победи гнойния менингит. Той все пак остава тежко заболяване, което се нуждае от навременно лечение, големи грижи и дълъг възстановителен период.

    Трябва да очаквате, че ще се наложи изследване (най-вече на гърлен секрет) на всички, които живеят в същото семейство. В случай на цереброспинален менингит (менингит, причинен от менингококи) болното дете трябва да се отстрани от детската градина и от всякакви контакти с други деца най-малко петнадесет дни след оздравяването му. Децата от същото семейство трябва да се отстранят от училище най- малко в продължение на 10 дни, след като са били изолирани от болното. По отношение на тях ще се приложат предпазни мерки. Лекарят ще посъветва същото и за възрастните от семейството.

В наше време има ваксина против цереброспинален менингит, която действува ефикасно само върху някои видове менингококи.

Препоръки за децата на три години

• За детската логика.Тригодишното дете осъзнава действието, но не и намерението. Поради това то не разбира защо му се карат, когато са намерили стол пред скрина, в който има хапчета. То не е взело от хапчетата, само е смятало да направи това. За него поведението на възрастните е нелогично.То не разбира защо днес му позволяват да играе в гостната, а вчера, когато в нея е имало хора, са му забранили. За него тази постъпка е нелогична.
• За времето. То използва сегашно, минало несвършено и бъдеще време на глаголите. Но неговата представа за времето е още неясна. След една година и след един ден за него означават все едно и също „след това“. Освен това за него „след това“ има смътно значение.
•  Като имате пред вид способността му да разбира. Пред тригодишното дете не бива да казваме думи или да правим жестове, от които ще ни стане неудобно, в случай че то ги разбере. То разбира много повече, отколкото си представяме, а да не забравя ме, че то подражава и повтаря.
• Детското въображение. Детето се връща от разходка и разказва: „На улицата видях маймуна.“ Не казвайте: „Това не е вярно.“ То или съчинява (трите години са златната възраст за измислянето), или действително е видяло маймуна (все още понякога се срещат цигани, които разхождат по улиците своята маймуна) и ще се смути, ако вие не му вярвате. Не се отнасяйте към неговите съчинения като към лъжи. Ако то измисли някакви невероятни герои, чиито приключения то ви разказва, кажете си, че може би един ден то ще стане прочут автор на романи, с когото вие ще се гордеете.
• Трябва ли да се разказват приказки на децата? Някои казват не, защото при¬казките отвеждали децата в измислен свят. Аз считам, че не бива да лишаваме децата от това удоволствие. И нали всички детски игри, всички детски книги развиват въображението?Въображението е необходимо за всекидневието и на тригодишния, и на тридесетгодишния. То винаги ни придружава. Затова не бива да се подсмивате на измисления другар, нито да се подигравате на приказката, която вашето дете с голямо старание ви разказва и през цялото време повтаря „Ама това е истина, истина!“         Още по-лошо е да си играем с въображението на детето, да го използваме, за да го плашим: „Черният човек ще дойде, за да те вземе.“ Най-напред вие го лъжете и детето бързо разбира това. То повече не ще ви вярва. Освен това вие злоупотребявате с неговите нерви.

• Как се разказват приказки.
  

Детето на три години- времето на въображението

   Всяка възраст донася на детето нов подарък. Подаръкът на трите години е въображението: то засенчва всичко друго. Предишните етапи на развитие му бяха донесли усмивката, сърцето, интелигентността, говора. Но без въображението то не би могло да бъде действително човешко същество, защото въображението окончателно очертава границата между човека и животното. До известна възраст малкото животно може също като детето добре да решава същите проблеми, но то никога не ще бъде способно да си въобрази нещо. Появи ли се въображението, то незабавно предявява своите изисквания, често тиранични. За да го подхранва, детето иска да му разказват приказки, често и много. Понякога то харесва всички, друг път вкусовете му са съвсем определени.

Вече слиза по стълбите и върви

като възрастен

  Явно най-подходящото време за разказване на приказки е вечерта. Мама или татко сядат до креватчето, хващат ръката на детето и с кротък глас разказват приказката. Те, които са толкова заети през деня, най-сетне са на разположение на детето.То бърза да се възползува от тази възможност. Може да се каже, че действително приказките са най-доброто средство да накараме детето да си легне вечер без въртели.

Смайващо е умението, което детето проявява тогава, за да задържи майка си или баща си. За да не си отидат, то пуска в ход всичко — хитрост, чар, интелигентност, ласкателство. То започва, като умело използува: „И тогава ...?“, за да докаже огромния интерес, с който слуша думите ви, и за да оживи действието. След това, когато му се струва, че действието на приказката замира, то с убедителен тон иска да научи подробности, как точно е станало това или онова: „Къде? Кога? Как? (речникът му е отбелязал голям напредък, стигнало е до наречията за място, за време, за обстоятелства). Най-накрая, когато вижда, че вие твърдо сте решили да си тръгнете, то използува последното средство да поиска още една приказка: „Само още една, последната, обещавам ти, кълна се!“

От момента, в който детето проявява интерес към приказките, изразът „Имало едно време ...“ се превръща в чудотворно и ... полезно средство.

Детето от 2 години и половина до 3

  Досега етапите се следваха. В едните се изявяваше главно „душата“, в другите „тялото“.Понякога имаше връщане назад, понякога големи успехи, и все пак всичко се движеше в рамките на всекидневието.

Вече редува краката си
при изкачване на стълби

В настоящия етап ще стане едно голямо събитие, което ще промени и живота на детето, и  живота на родителите му. Най-напред то „откри“ , своята майка. После си даде сметка, че още едно лице е до него — баща му, . Сега то ще открие трето лице — себе си. Разбира се, и това няма да стане за  ден. Успехите винаги са постепенни. Но действително достигнало възрастта между 2 години и половина и три години, то осъзнава, че и то е човек като другите, които го заобикалят. На три години детето знае, че е момче или момиче, че момчетата се различават от момичетата, че то е нечие  дете, а не на всички, че косите му са руси и очите сини (то се разпознава в огледалото : познава цветовете). На тази възраст то оценява физическите си възможности. То знае името си и го повтаря. Разграничава се от родителите си. Две думи го доказват: личното местоимение _аз“, с което си служи, и „не“, с което злоупотребява.

.Аз“ е неговата роля, то сочи личността: „Аз, който ви говоря, съм различен от вас, които ме слушате.“

  То казва „не“, за да се противопостави на някого.

..Аз“ и „не“ окончателно определят мястото, което  дете заема в света на възрастните.

Преди три години то беше кърмаче, което не се разграничаваше от родителите си, което не знаеше, че ръката, която наблюдава, е неговата. То хапеше крака си като някакъв предмет и когато чуваше някой да произнася името му, изобщо не можеше да разбере, че става дума за него. Трябваше да изминат около тридесет месеца, за да може бебето да разбере, че съществува, че има тяло с ръце и крака и да открие какво може да прави с тях. Тридесет месеца му бяха необходими, за да забележи, че може да разсъждава, да си спомня, да иска. Тези открития, тази подготовка са една от най-дългите и най-интересните глави на психологията, но също така и една от най-бедните на данни. Процесите са деликатни, понякога успехите трудно се забелязват. Освен това в началото детето не помага да бъде разбрано, защото не може да казва нито едно слово. За щастие в очакване на думите още от първия ден някакво движение, мимика, реагиране, поглед позволяват да си дадем сметка за степента на съзнание, достигната от детето, помагат да се осведомим за душевното му състояние.

Препоръки за възрастта от 2 до 2,5 години

Двете години и половина са възрастта на „успоредните“ игри. Детето е много заето със своите кубове, колички, кукли и говори непрекъснато, без да чува, нито да пречи на другите. Когато случайно деца на тази възраст играят заедно, скоро ще има удари и плачове.

1. Не насилвайте детето си да играе с другите, ако това не го интересува. Детето на тази възраст търси обществото на по-големите от него и на възрастните, на които непрекъснато задава въпроси. Защото то непрекъснато изучава живия речник. Ако братът или сестрата се разсърдят, че двегодишният малчуган не иска да играе с тях, трябва да им се каже: „Не мисли, че то не те обича, или не се интересува от тебе. Всички деца на тази възраст обичат да играят сами. След няколко месеца вие ще бъдете най-добрите приятели на света.“
2. То не иска да даде количката си? Не му се сърдете. То сега открива кое е негово и кое на другите. Нормално е, че отказва да се раздели със своето съвсем ново богатство.
3. Ако си говори самичко в своя спокоен ъгъл, не го безпокойте. Ако го прекъсвате всеки момент, много ще го разсърдите.
4. То започва да се съблича само - насърчете го!
5. То иска да ви помага в домакинството. Не му казвайте, че е много малко („Иди си играй с кубчетата“), дайте му четка, парцал, метла. Покажете му как да си служи с тях. Детето е много гордо, когато помага на голям човек.
6. На две години, на две години и половина детето е чувствително към музиката. То внимателно се заслушва. То започва да пее, често пъти фалшиво, и това е нормално. Ако и вашият случай е такъв, нека от време на време детето ви слуша по малко хубава музика.

То открива на картинката чашата , мечето
или топката, дори да са обърнати наопаки 

Успехът на слуха проличава от начина, по който детето подражава на фразата на възрастните. То припява лишени от смисъл срички, чийто ритъм и интонация обаче възпроизвеждат ритъма и интонацията на езика, който детето слуша. За дете, което закъснява с правилното произношение, тази мелодия е добър знак. Тя доказва, че детето е способно да слуша и да подражава, а това е основата на говора.

  Досега вие имахте дете, от две години нататък ще имате момиче или момче. За това ще си давате сметка по много поводи. 

• Момиченцето става кокетка. Тя казва: „Хубавата рокля!“ Гледа се в огледалото, започва да прави муцунки, да се вчесва, да позира. Проявява интерес към игрите на момичетата, играе на майка (едва станала майка, вие сте вече баба!), мие, слага да спи, разхожда, мъмри майка си или друг някой, който я къпе (малките момичета започват да се интересуват от кукли едва към две години и половина). Като момиче тя е по-напред в говора от момче на същата възраст. И тази преднина тя ще запази в течение на няколко години, приблизително до седемгодишната си възраст.
• Малкото двегодишно момче открива колите и изобщо всичко, което има мотор и прави шум: самолети, камиони, трактори, булдозери. Започва да прави своята колекция от малки колички. Прави влак от три кутии, от картон строи гараж, гара или хангар. Обикновено то обича момчешките игри. Но понякога предпочита куклите пред колите, което тревожи някои бащи, загрижени за мъжествеността. Нека бъдат спокойни. Това само доказва, че на тази възраст детето има нужда от другар - кукла или мече, и че то изпитва нужда от емоционални и нежни игри.

   На тази възраст дори и у най-неустрашимите деца се проявяват нови опасения, необичайни страхове: от нощта и от тъмнината, от дъжда, от моторите, от самолета, от някои животни и дори от някои хора.

   Детето често се бори срещу тези страхове и своето чувство за опасност, като си създава някои навици, истински обреди и мании. На масата то се разгневява, ако преместят чашата му или ако му дадат нова чиния. Но то се изявява като маниак особено когато си ляга, независимо дали става дума за мястото на дрехите му върху стола, за спускането на пердетата или затварянето на вратата, за начина, по който е оправено леглото му, за наличието на някаква светлина в коридора, за неразделното парче плат, което трябва да бъде в леглото всяка вечер. Детето изисква лягането да става по неизменен начин.

   Ако детето не иска да си легне, ако мъчно заспива, това се дължи на изпълнения с приключения ден. В момента на лягането мисълта му е завладяна от многобройните впечатления от деня. Уморено, често възбудено, то сякаш задържа съня, който внезапно ще го остави само с неговите открития, които то не успява нито да подреди, нито да запамети. Неговата боязън се превръща в истинско безпокойство, когато родителите го оставят. В този момент то осъзнава, че ще остане само, а те ще бъдат заедно. Тази мисъл е нетърпима за него, чувствува се отхвърлено.

Какво да направим, за да го насърчим? Разкажете му една приказка, която то обича (това ще съвпадне с пристрастието му към обредите и то ще иска същата приказка всяка вечер), ако иска, оставете вратата полуотворена, като оставите да свети лампа в коридора, но не го взимайте при себе си в леглото, за да заспи. Необходимо е постепенно с ваша помощ да свикне да остава само в леглото си, трябва също така малко по малко да приеме родителската двойка. Един съвет: ако излизате вечер, не сменяйте приходящите бавачки, опитвайте се да извиквате една и съща и излизайте, след като детето заспи. То по-лесно ще заспи, ако чувствува, че вие сте в къщата.

Детето от 2 до 2 години и половина

   Когато в течение на много месеци детето е пипало всичко и е тичало навсякъде, най-изморена е майка му. Тя мечтае за заслужена почивка. Сега тя може да си почине. Времето от 2 до 2 и половина години е спокоен и уравновесен период. Детето започва да става по-дружелюбно, а и по-лесно за разбиране, защото се изразява по-добре.

То може да тича като гледа наляво

или на дясно. При ставане най 

напред вдига задничето си и след

това главата

Сега преди всичко то иска да говори до самозабрава, както в предишния етап не се уморяваше да пипа. След като добре е опознало лицата и предметите, сега то иска да ги назове. За да научи имената на предметите, то ги сочи с показалеца и пита: „А това ...? ... и това? ...“ И когато му отговорят, то повтаря отговора като ехо. После, без да се уморява, то пита другиго за същото нещо, за да провери, за да чуе още един път новата дума. Да повтаря, да кара да повтарят — ето неговия начин да учи.

Използува всичко, за да обогати речника си. Повтаря имената на близките си, изброява играчките си, играчките на братята и сестрите си: „Би-бип Бебо ... Би-бип  сочейки предметите, които го заобикалят. То определя собственика на предметите: на мама, на тати. По силата на детската си логика то не обича предметите да сменят собственика си.Дете на две години и половина, се учудва, че баба му носи обувките на мама. То е истински магазинер, който прави инвентара си.

   Детето изброява какво е яло на обяд, вечерта, вчера, дотам, докъдето стига паметта му. То иска да знае къде е баща му, сестра му, приятелят, който обикновено идва да играе с него. От всичко, което казва, се излъчва силното му желание да се ориентира в света, да бъде в него, да знае своето място в него. Когато е само, то повтаря научените думи и обяснява всичко, което върши. Това е началото на дългия монолог, който ще трае години, до шестата или седмата година.

   Като говори с часове с едни и с други или на куклата си, детето прави огромен напредък в говора. То не само научава нови думи, но започва и по-лесно да се изразява. Постепенно изоставя бебешкия език.

   Най-напред се появяват съюзите на и за. Научило ги е по време на неуморимите си въпроси и изброявания.После се забавлява, като повтаря нещо, което е слушало сто пъти: „Една лъжичка за татко, една лъжичка за мама".

   Един ден изникват и наречията: скоро, сега, тогава, заедно, също, веднага. Появяването им е срамежливо, но забележимо. След известно време на сцената се появява и местоимението. 

Така говорът постепенно се обогатява, но глаголите продължават да господстват: понякога се наброяват до 90 или 100. В тези бройки влизат, разбира се, и деформираните думи. Те още са многобройни или защото детето не може да произнесе нито „ф“, нито „р“, нито „в“, или защото неуспешно подражава (врабчето става еабче, лъжичката става жижичка и т. н.).

Какво обича и не обича детето от 18 до 24 месеца

Какво обича

• Да яде като възрастен, но също така и да пляска с лъжицата си в супата и пръска, да сипва вода в компота или да слага спанак в киселото мляко.
• Да натиква предмети в цепнатините на паркета или в дупката на ключалката. Да хвърля през прозореца най-различни предмети. Сега е време да се вземат мерки против злополуките, които то би могло да предизвика.
• Да казва „не“ повече от желание за закачка, отколкото от непокорство. Когато искаме да постигнем нещо на тази възраст, има едно средство, с което можем си послужим — да заобиколим, да отвлечем вниманието. Например: детето отказва да се съблече. Застанете до прозореца и кажете: „0 каква хубава синя кола, какъв дебел сив гълъб или какво малко кафяво кученце“ — според случая. Детето притичва и гледа през прозореца. През това време вие му събличате дрехите, а то дори и не усеща.
• Да прави обратното на това, което искат от него, за да се закача.
• Ако искате да дойде, кажете му: „Довиждане“, като си давате вид, че излизате. Да се гали на майка си и да я целува не само когато тя иска.
• Да прави маймунджулуци, за да разсмива тези, които го гледат. С една дума, т: е закачливо, гальовно, комедиант.

Какво не обича

• Да не разбират какво иска, а това се случва често, защото вкусовете му са точн определени, а речникът ограничен.
• Да го държат с ремък — сякаш разбира унижението да бъде завързано като кученце. Предпочита здравата ръка на татко или мама.

   Не бива да се безпокоите от лошото учленяване, от неточното произнасяне на някои букви или срички. Преди детето да навърши 4 години, никакво закъсняване, никаква трудност в говора не е многозначителна, нито обезпокояваща.

   В този етап на интензивна моторна дейност някои деца са особено буйни, Трябва да се осигурява сънят и да се спазва режимът на нервните деца.

Детето от 18 до 24 месеца -част II

    Вече ви казах, че от няколко месеца и за дълго още у детето ще се борят желанието за приключения и нуждата от безопасност. Вие сте безопасността. Но спомнете си, че детското любопитство е неуморимо, че то надвива страха, че въображението му е богато, понякога дори дяволско, че още няма чувство за опасно и че странните вкусове и отвратителните миризми не го отвращават. Затова постепенно обяснявайте на детето си кое е позволено, кое забранено и кое е опасно. Знаете, че от едногодишна възраст детето започва да разбира много неща и все повече ще разбира, но то не може да отгатне какво може да прави и какво му е забранено.

Детето може да държи лъжичката си, но много се цапа 

когато яде. Храни се шумно и силно вдишва между

 глътките когато пие

    Как искате то да знае, че е позволено да се отвори една кутия, за да се види какво има в нея, но не бива да се отваря будилникът,за да се провери какво тиктака вътре в него? Вашите обяснения, придружени от изразителна мимика, ще го научат. Но не искайте много от него. Способността му да разбира е много по-малка, отколкото изглежда от неговото уверено личице. Ако вие действително не искате да ходи в някоя стая, осуетете отиването му с помощта на някакво материално средство, а не със словесна забрана. Детето се научава много бързо да зачита света на големите. Когато направи глупост, не му се карайте много. Гневът ви ще го разтревожи и изплаши. Когато често мъмрят детето на тази възраст и много му викат, у него се поражда чувство за вина. Впрочем на тази възраст родителите наричат глупост някакво нормално действие на детето, продиктувано от неговата интелигентност, и което е вълнуващо откритие за него. Когато детето премества някаква мебел, за да вземе топката си, която се е търколила под него, това не е глупост, това е находчивост. Ако се карате на детето си, нека гневът ви да не бъде пропорционален на стойността на счупената вещ. Детето не прави разлика между скъп порцелан и обикновената чаша, купена от пазара.

   Не го наричайте винаги лошо. Накрая то ще помисли, че това е името му. На тази възраст детето не може да бъде лошо. Неговият начин да учи е, като пипа всичко. Да му се сърдим за това е все едно да упрекваме гладния, че яде от ястието, което му поднасят. Възрастните също обожават да пипнат нещо, което- виждат за първи път. Доказателство за това е, че във всички музеи на света има надписи: „Пипането забранено!“ Вижте в магазините как жените докосват, обръщат, .опипват предмета, който искат да купят.

 
Добре насочвано от родителите си, детето добива голяма свобода в продължение на 6 месеца. На втората си годишнина то е вече по-сръчно, владее тялото си, умее да изразява мислите и чувствата си, става по-общително. Това е вярно при всички случаи. На две години детето се е преустроило, закъсненията са преодолени. Дотогава успоредно с класическото бебе (първи зъб - на 6 месеца, първи стъпки - на 12 месеца, първа фраза - на 18 месеца) съществуваше и малкият феномен, проходил на 9 месеца, и най-бавният, който до осемнадесетмесечна възраст не беше направил първите си стъпки, и малкото момиченце, което и на 4 месеца не се усмихваше, и другото, което на 2 месеца вече познаваше околните, и т. н. Всички тези деца са нормални, но просто поради различното им устройство, поради различния им темперамент постигаха успехите си на различни възрасти. По същите причини и зъбите им не израстваха по същото време. Сега заекът настигна костенурката. На две години всички деца знаят да правят същите неща, с едно изключение — говора. Някое дете знае 20 думи, друго 50, трето 100. Но всички те имат една обща отличителна черта — те щедро си служат с глагола.

Да тича за него е голяма радост. Често се удря в мебелите

То дърпа, тича и удря, като вика високо

   Глаголът изразява действие. Нормално е детето да си служи с него във възрастта, когато е толкова активно. За начало то употребява неопределеното наклонение или причастието: Бебо (и)злезе, тати па(д)на и т. н. Лицата и времената ще се появят по-късно. Засега фразата, съвсем елементарна, се състои от една или две думи плюс глагол. Например: „Тати  (о)тво(р)и тик-так“. В предишния етап думата заместваше фразата.

Бебешкият говор трае от 6 до 12 месеца, ако не бъде възприет от родителите под предлога да бъдат по-добре разбирани. Това е грешка. Бебето казва „пупа“, защото още не знае да казва „супа“, но то много добре е разбрало, че супа е течността, която мама му дава на обяд. Постепенно, като слуша другите да казват супа, то скоро ще се научи, защото говорът е преди всичко въпрос на подражание. Но когато околните осакатяват думите, детето до безкрай ще повтаря „пупа“, „дичка“, „бонче“ и т. н. А това е голяма загуба, защото на тази възраст детето започва да се интересува от имената на предметите, които го заобикалят. То е очаровано, когато слуша нови думи.

   Говорът е толкова важно нещо, че искам да спомена и следното. Не искам да кажа, че на детето трябва да говорим сякаш сме речник, но не бива да съкращаваме смело всички думи под предлог, че детето разбира по-добре дичка от водичка, бонче от бонбонче и т. н. Детето няма предпочитания.

   Но  ако то казва „пупа“, защото още не може да произнесе „с“, не го укорявайте  (няма никаква полза от това, само може да го обезсърчите или да започне да заеква), просто продължавайте да казвате супа и един ден то спонтанно ще каже „супа“.

Освен това има и „любовни“ думи, създадени от всяко дете. Не посягайте на тях!

                                                          <<< към I част

Вижте също:Детето до 1 месец
                    Детето от 1 до 4 месец
                    Детето от 4 до 8 месеца
                    Детето от 8 до 12 месеца
                    Детето от 12 до 18 месеца

Детето от 18 до 24 месеца

 

Най голямата радост на детето да 

открива и изучава

   След като детето се научи да ходи, ще се задоволи ли само с това, постигнато с цената на толкова падания, синини и цицини? Подобна мисъл означава, че не познаваме добре неговата изключителна жизненост и особено неутолимото му желание всичко да види, всичко да пипне, всичко да разгледа. 

   Да пипа всичко - наляво, надясно, горе, долу - каква невероятна страст Нищо не може да спре бебето на тази възраст. То се катери по столове, по дивани, по кресла, без да се страхува от опасността да падне десет пъти. Пъха се под леглата, за да вземе изтърколилата се топка, качва се по стълби, опитва се да слиза по тях, но не успява. Отваря вратите, включва лампите, изпразва чекмеджетата, слага цигара в уста, за да играе на голям. Отпушва шишето с одеколон (или с белина), отваря намереното червило (или кутийките с хапове за сън). Взима кибрита и драска клечките, за да се любува на светлината. Опитва се да пъха предмети в електрическия контакт, за да види какво ще стане. Разкъсва страница от книгата, оставена на

ШЕСТ ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА КАФЕТО

   Кафето, в миналото познато предимно като напитка на ориенталските народи, днес е широко разпространено поради аромата вкуса и освежаващото си действие и може да се каже, че вече нито едно гостуване не минава без чаша ароматно кафе! Ако искаме да приготвим доброкачествено кафе, не бива забравяме следното:

1. Съдът за загряване на вода да се използва само за кафе
2. За приготвянето да се използва прясна вода, която се загрява само до завиране. При по-нататъшно. варене кафето губи вкуса си.
3. Въздухът, светлината и влагата развалят кафето, затова трябва да го държим в добре затворен съд на сухо и тъмно  място.
4. Кафето трябва да бъде прясно печено и по възможност да се мели непосредствено преди приготвянето, за да запази СВОЯ аромат.
5. Каничката, в която поднасяме кафето , предварително,  се затопля с гореща вода.
6.  Предвижда се средно 0,5 л вода на 30—35 г кафе. Кафе! екстракт — т. нар. нескафе — слагаме в съответното намалено, количество, тъй като е концентрирано.

ТУРСКО КАФЕ

   Приготвя се в месингово или в медно кафениче с определена форма — широко дъно, тясно гърло и дълга дръжка. В него  кафето не само се вари, но се и сервира. Турското кафе се налива в специални малки чаши. За една чаша са необходими една препълнена кафена лъжичка мляно кафе, бучка захар и две кафене лъжички вода допълнително за изпаряването. Слагаме водата и захарта. Кафеничето се пълни до 2/3, за да не изкипи кафе-

Щом водата заври, сваляме кафеничето от огъня, сипваме бързо кафето и разбъркваме. После пак слагаме кафеничето на печката. Като кипне кафето, разбъркваме и сервираме.

ОРИЕНТАЛСКО КАФЕ

  Приготвя се както турското кафе, но вместо захар слагаме мед който придава на кафето специфичен аромат. Подслаждаме на  вкус.

ХОЛАНДСКО КАФЕ

  Предвиждаме за една порция 1/2 чаша силно горещо кафе, 1/3 чаша коняк, една супена лъжица сметана, малко нескафе и какао.Сервираме в големи чаши, предварително изплакнати с гореща вода. Върху кафето наливаме коняка, а отгоре слагаме сметаната. Украсяваме я с малко нескафе и какао.

ВИЕНСКО АЙСКАФЕ

  Необходими са ни 0,5л. сладко силно кафе, 0,25л. сладка сметана и вафли. Разбъркваме приготвеното кафе с половината от  сметаната и слагаме в хладилника. След като изстине, наливаме кафето във високи чаши и слагаме останалата сметана. Поднасяме с вафли.

Детето от 12 до 18 месеца - II част

  На тази възраст детето прави открития, които са важни за формирането на неговата личност. Току-що се запознахте с открития, произтичащи от приучването на чистота. Следва друго. То прохожда и веднага му казват: „Не отивай там, не пипай това!“ Едвам е тръгнало по пътя на независимостта и вече открива, че свободата му е ограничена.

Всичко се заплита. В същото време, когато открива една непозната мама — до вчера тя му даваше всичко, сега започва да иска и дори да забранява, — то все повече ще се сближава с баща си.

   Действително то от дълго време го познаваше, познава гласа му, смеха му. Баща му често присъства вечер на храненето. То играе понякога с него, преди да заспи. В неделя се разхожда с майка си и с баща си.Но въпреки това първата година от живота на детето е най-често свят на двама: на него и майка му. През тази година влиянието на бащата е преди всичко косвено: съпругът, който ощастливява жена си, я прави добра майка. И, напротив  безразличният, отсъстващият, нервният съпруг прави жена си нещастна и следователно по-нетърпелива спрямо детето.

То може да подаде кубче, не знае да
хвърля топка, може да постави малък
предмет в голям

   През втората година връзката баща - дете става по-пряка — детето наистина открива баща си и го включва в своя емоционален живот. Впрочем често откриването е взаимно. Някои бащи не се интересуват истински от малкото бебе, легнало в креватчето.Малко по малко бащата става необходим. Детето го посреща е шумна радост, то става негов другар вечер, с когото то си почива и се забавлява.

   Не бива да се пропусне възрастта, в която детето е „чувствително“ към бащата. Някои бащи чакат детето им да заговори добре и чак тогава започват да общуват с него. Действително бащата обикновено не изпитва такъв непреодолим порив към детето, както майката.

   Майката играе важна роля във връзката баща дете. Детето по-бързо опознава баща си. когато майката има навика да говори за него: „Татко скоро ще си дойде“. „Татко отиде там“, „Татко направи това“ или „Това ще приготвим за татко“. Майката обикновено помага да се установят добри отношения между бащата и детето, но понякога тя прави обратното - разстройва ги, като казва например: „Ще видиш какво ще ти каже татко, когато се върне!“ Това е много лоша подготовка за посрещането на татко.

   Грешка, която трябва да се избягва: детето редовно да се слага да спи, преди да се е върнал баща му, под предлог уж къщата да бъде спокойна, а в същност - майката да запази съпруга само за себе си.Жалко и за детето, и за бащата, и за майката, защото детето скоро ще  се разсърди.Дългът на майката е да напомня на съпруга си, че той трябва да посвещава време на детето си. 

   Приучване към чистота: няколко препоръки:

1. Преди всичко не давайте възможност на детето си да забележи значението, което отдавате на този въпрос, и наблюдавайте поведението му, преди да му  наложите някакви правила. Детето  в тази област, както в много други,   има свой начин на реагиране.
2. Ако сте привърженик на най-голяма свобода в тази област, трябва да знаете, че след две години трудно ще създадете у детето си вкус към чистотата. Мине ли благоприятната възраст, вие мъчно ще поправите едно поведение, което твърде дълго сте търпели. Освен това приучването към чистота има своето място във възпитанието изобщо — овладяването на тялото, за да достигне то по-голяма независимост.
3. Да не се иска много рано от детето да се пази чисто денем и особено нощем. За да се получи резултат, трябва детето да може да стои седнало, да се задържа и да разбира. Това означава, че не може да се започне приучването към чистота през деня преди 18-месечната възраст на детето. За през нощта трябва да се проявява повече търпение и да се знае, че не може да се говори за болестно напикаване преди навършване на 5 години.
4. След това не бива много да се бърза. Много месеци са необходими, за да се  научи едно дете да се пази чисто. Може да се постигне бърз успех, но без трайни резултати.
5. Да не се прави от това възпитание „държавен въпрос“, въпрос на престиж за семейството.
6. Да не казвате с унил вид на някоя приятелка или съседка пред самото дете: „Още не може да се пази чисто.“
7. Да не се използва емоционалната заплаха: „Мама не ще обича вече своето бебе, ако . . .“ и т. н., да не се правят уговорки: „Няма да излезеш, ако . .  „Ще получиш бонбон, ако . . .“
8. Не го сравнявайте с по-големия брат, който на тази възраст вече умеел да се  пази чист.
9. Необходимо е също търпение. От детето искаме нещо трудно и затова трябва първо да го заобикаляме с обич, в противен случай не ще се постигне резултат.
10. Да премълчаваме провалите и да избягваме назиданията, свързани с гърнето „Добре значи чисто, любезно, послушно. Лошо значи наакано, мръсно, лошо, виновно.“ Когато успее, просто ще казвате: „Ставаш голям, добре е.“ Използвайте някаква думичка, за да наричате изпражненията, която ще бъде първо възможно да се повтаря пред други хора, защото детето ще я повтаря,

   Ако то прояви желание да играе с „произведеното“, не се учудвайте, става дума  за нормално желание на детето. Отклонете го мило и му дайте пясък и вода,  за да се забавлява. Не вярвайте, че чистотата е завоювана окончателно. Детето може да направи крачка назад и да изцапа гащичките си при първата трудност Това често се случва. Не показвайте тогава пред детето вашето недоволство.

   В дните, когато вашето бебе ви се струва много капризно, прощавайте му. Този етап е много уморителен. По едно и също време трябва: да му израстат 10 зъба за 6 месеца, да проговори, да проходи, да се научи да се пази чисто.

Твърде много е, когато на всичко отгоре не успяваш да бъдеш добре разбран ...

Игрите и удоволствията от 12 до 18 месеца

Към една, една и половина година детето обича животните и се интересува от тях: от кокошките до кравите, без да пренебрегва кучетата, котките, конете. Никое от тях не го плаши. То обича да играе с пясък и с вода, с пластелин, но без да се пази много чисто. Най-напред, защото е несръчно, и след това, защото обича да се цапа, сякаш иска да си почине от усилията, които прави да пази гащичките си  чисти. Обича да дърпа косите на родителите си.

Детето започва да прескача пречките на леглото си. Това е възраст на  „акробатиката и местенето“. Край леглото постелете килим, за да се смекчават ударите при падане.

Въпреки че проявява учудваща упоритост, когато иска да вмести един куб в друг. то често сменя игрите и ако има на разположение много, детето може дьлго време да играе само. 

   Възрастта от 12 до 18 месеца е стадий на движението за всички деца. Ако вашето дете не ходи на 18 месеца, трябва да се посъветвате с лекар. Дори и да мислите, че детето ви е мързеливо, че „си живее", не е нормално на тази възраст да няма желание да ходи.
                                                         
                                                                <<< към I част

Вижте още:  Новороденото до 1 месец

                     Новороденото от 1 до 4 месец

                     Детето от 4 до 8 месеца

                     Детето от 8 до 12 месеца

Детето от 12 до 18 месеца

   То беше господин „Глава“, сега ще стане господин „Крака“. След като ви доказа че може да мисли, вашето дете сега ще ви покаже, че знае да върви. Впрочем това е една от характерните черти на растежа на малкото дете. Едно  след друго  то става „интелектуалец“, сетне „атлет“, а от време на време „много емоционална личност“. Ако се  развиваше само в една насока, нямаше да стане хармонична личност.

   На година с първата дума изглеждаше, че говорът ще потръгне.Между 12 и 18 месеца то тъпче на едно място. На една година детето спеше добре когато прохожда, то има безсънни нощи. Това впрочем е факт, който трябва да запомните още отсега и който ще важи по време на целия растеж: когато детето напредва в една област, не бива да се тревожите, че изостава в друга.

   Като към 18-ия месец детето ще е към края на мъките си и ще знае да върви само, то ще си даде шест месеца заслужена почивка и не ще научи нищо ново. То ще усъвършенства знанията си, ще събира сили за етапа 2 години—2 години и половина, защото този етап ще отбележи нов скок напред, този път в областта на главата. Детето ще направи огромен прогрес в говора.

То ходи с разкрачени крака,
с издаден напред торс, с
ръце като махало на часовник

Времето от 12 до 18-те месеца за повечето деца е възрастта на ходенето, която специалистите наричат „чувствителен период“. Изразът „чувствителен период“ ще срещате през цялото детство. Той сочи, че това е възраст, през която детето с по-голяма леснота учи нещо ново. Има чувствителен период за всички завоевания: цветове, ходене, говор, а по късно  четене и смятане. Но това важи особена сила за говора — без никакво усилие то научава майчиния си език.  Опитът учи, че през „чувствителния период“ детето трябва да се насърчава. В противен случай то ще се разочарова и по-късно трудно ще учи. Не бива също така да се попречи на детето да разбере, че няма полза от бързането. Детето трябва да учи, когато има желание за това. То винаги има желание, но си има свой час, който то ще съумее да ви покаже, а вие ще го забележите. Излишно е да се безпокоите по този въпрос.

  Да се научи да ходи най-напред означава детето да се научи да пази равновесие това не е лесно. Не вдигайте всеки път вашето дете, когато падне. Усилието което, детето прави, за да стане, заздравява неговите мускули. То пада, изправя се,  подпира се на ръцете си, става и пак пада. Това е трудно, но необходимо.

Прохождане - съвети

   На възрастта на прохождането се предлагат най-различни проходилкилки, бънджита и чиято цел  е да подготвят ходенето. Какво трябва да знаем за тях? Две неща:

1. Не може да учим детето да ходи. То има една чудесна инструкторка—природата. То ще проходи, когато му дойде времето. Следователно никакви съоражения не ще накарат детето ви да проходи по-рано. Някои родители се се опитват много рано да накарат детето си да ходи. Това е погрешно. 
2. Ако едно дете се остави право твърде дълго време, дори и седалището му да бъде подкрепяно, гръбначният му стълб може да се умори.

   Няма да кажа, че всички проходилки и други съоръжения трябва да бъдат отречени. Ако ви е приятно, или проходилката забавлява детето, предложете му я. Но тогава изберете такава, която нито принуждава детето да се разкрачва, нито пък му стяга бедрата. И не го оставяйте дълго време право в нея. Накрая трябва да знаете, че всяко насилване преди осем-или деветмесечна възраст на детето е много опасно.Добро средство за детето да се упражнява в ходене е да го оставите да бута количка или подходящ стол . А ето и един трик. Когато детето ви се научи да ходи, дръжте го ту за едната, ту за другата ръка, за да  не се умори ръката му.

Затластяване при децата

   Детето може да е много дебело, защото яде много. Рядко родителите се съгласяват с това. В действителност съставът на храната в повечето случаи е нормален. Но родителите забравят да пресметнат в калории количеството намазани филийки, изядени на' закуска, в 10 часа, при следобедната закуска..., бонбоните, бисквитите, сладкишите и сладоледа, хапнати междувременно. Захарите, брашнените храни, нишестетата — това предизвиква затлъстяване.

 

 Естествено роля играе и наследствеността. Има цели семейства дебели хора. Но често в тези семейства много се яде. Във връзка с това в наше време се изтъква вредата от едно обилно хранене в първите месеци. Излишъкът от тегло при кърмачето без съмнение е причина за затлъстяването у детето и юношата. 

   Случаите на затлъстяване поради смущения в жлезите с вътрешна секреция са редки. Затова не се изненадвайте, ако лекарят насочи прегледа, въпросите и най-сетне лечението към излишното хранене, преди да търси друго. Както при възрастните, и даже в по-голяма степен, хранителният режим е основата на лечение на затлъстяването у децата, но се изисква точно и продължително лекарско наблюдение. Успехът винаги отговаря на положените усилия.

   Често затлъстяването е в резултат на психически причини и тогава към лекарското лечение и наблюдение е необходимо да се потърси помощ и от психолог.